Приключения опасни с герои сладкогласни

2010-12-09T22:36:00.000+02:00

Продаде акциите си в Мола

2010-10-08T12:07:00.001+03:00

Тази седмица бях поставен в позиция, която не ми е много удобна. Наложи ми се 3 (три) пъти да защитавам сериала “Стъклен дом”. Да, симпатизирам му и да, следя го. Обръщам му внимание, защото имам определено мнение за него, а и защото ми се струва нормално да взема отношение за културен продукт, който занимава съзнанието ми от няколко месеца.
Спомням си първата сцена в първия епизод : приглушеното осветление на Военния клуб, Емануела, копираща Катрин-Зита Джоунс и убийството на майор Деянов-символичен акт...В момента не знам точно кое от трите привлече вниманието ми, но беше ефектно. Прибавяме скъп декор, изключително добър-поне за мен-начин на снимане-и хоп!получаваме достатъчен рейтинг и анонс за “Продуктово позициониране”. Казвам всичко това, защото си спомням “Дунав мост”...спомням си и “Хотел България”...както и “Забранена любов”. И трите сериала лъхаха на клишета. Къде от времето на кризата, къде от липсата на сценарен екип. В момента “Стъклен дом” внася нещо много свежо: желание за модерност. Струва ми се важно да се спомене и контекстът и жанрът, в който е направен. Защото това са протестите на бг-мамите; засиленото потребление в голям търговски център; отвличания...Освен това, сериалите са жанр, който сам по себе си трябва да обхване няколко линии. А тук те са налице: има криминален елемент; тийнейджърски сюжет, любовна драма...
Диалогът е на моменти тромав, според мен има двама-трима добри актьори, но сериалът изглежда модерно. И най-важното според мен: ценното на този сериал е,че не се вглежда в соца. А на мен лично ми писна да гледам физиономии, с които е расла майка ми. Социални драми, работнически колективи, ДС-хайде, достатъчно. Колкото и неумело да пресъздава случващото се, “Стъклен дом” има някакви обективни характеристики на пост-соц, да не кажа евро-настоящето. Ето затова ми харесва. И го препоръчвам. Дори и само за обща култура ☺

Със тишина са надарени мъртвите, а живите с мълчание

2009-12-18T22:34:00.001+02:00

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9639&Level=1

Една седмица по-късно

2009-09-12T15:32:00.005+03:00

Е,ето че една седмица си мина като стой-та гледай. Пристигнах в този прелестен град Будапеща и даже вече се поустанових. Учебната година почти започна и доста работа ме чака. Да видим докъде ще го докараме :).
Щастлив обитател съм на стая номер 734. Първо бях в 606, но поради причини засягащи личното ми пространство, взех, та поисках смяна. Преди прозорецът ми гледаше точно към коридора на асансьора, което си беше доста притеснително, особено ако се разхождаш по долно бельо. Та, в крайна сметка, от снощи се радвам на частно, такова,каквото съм си го представял. Имам хубава гледка към града и разни умилителни панелки. Социализмът си е социализъм. Навсякъде. От Ванкувър до Владивосток.
Иначе в стаята си имам перде, бюро, две етажерки, табло за бележки, легло, нощно шкафче, гардероб и няколко лАвици или лавИци за дрехи. В момента се опитвам да открия начин да си залепя разни неща по стената,обаче днес в ИКЕА не можах да намеря онези гумени неща за стената. Ще продължа да търся. Като казах ИКЕА, та се сетих. Общежитието се намира на две ИКАРУС-ни спирки от ИКЕА и два мола- Arkad и Sugar. Лично аз предпочитам Arkad. Има NewYorker :P. ИКЕА-та обаче си я бива. Днес загубих два часа в зяпане на безумни неща- като почнеш от чаршафи, столове и стигнеш до свещи и кактуси. Купих си закачалки, че роклите седяха така :). Купих си и две плюшени патки за разкош. А и да ми стане малко веселичко в стаята, докато си окача боклуците по стената.
Унито - доста добро. Организацията е перфектна, мотивацията ми стана още по-силна, а от наУчна гледна точка е нещо, с което никога досега не съм се сблъсквал. До момента не сме имали нещо конкретно, като изключим Academic writing, та чакам следващата седмица, за да стане вече съвсем като училище. Системата е американска-рейтинги,оценяване, клубове, отношение...Доста ми допада, ако трябва да бъда честен.
Иначе-цяла Източна Европа е тук. И бившия соц лагер. И целия Съветски съюз. И тук-таме някой от US. Много ми е забавно. Като че ли засега се държа в славянската част на континента. Или както се изрази Лукаш от Словакия-"Мислех,че ще е Централен Европейски, а не Централен Славянски университет!".
След малко отивам на обиколка из града. И шоколаден фестивал. Кой завидя?

Яка тупалка,яка щракалка

2009-08-27T09:19:00.005+03:00

От няколко дни една мисъл ме гнети. Дотолкова, че да не мога да си я избия от главата. Поради безбройните ми морски приключения, в главата ми от известно време буквално се загнезди текстът на поредния поп-фолк хит. Песента "Тупалка" на Илиян искрено ме забавляваше преди да гледам видеото към нея. В него има нещо много особено. И от дни се опитвам да разшифровам културните кодове, които има там. Тези кодове, заедно с текста формират специфичен дискурс, който ме кара да мисля дълго над поставения проблем.
Клипчето започва с плажна сцена и продавач на царевици, към когото се приближава доста атрактивна мулатка. Камерата бавно приближава момчето, което държи книга, отстрани до него на маса е поставена тенджера със залепен лист хартия и изписано на него " Царевица". Продавачът съсредоточено чете. Ето тук идва моят проблем - книгата е "Капиталът" на Карл Маркс?!?! Защо е избрана именно тази книга? Каква е връзката й с по-нататъшното развитие на текста? Могат ли да се обвържат анализите, направени от Маркс по някакъв начин с текста на тази песен? Пари-стока-пари прим. Известната максима, очертана от немския философ мога хипотетично да прикача към царевицата и нейното предлагане. Но каква е ролята на "яката тупалка-яка щракалка" в процеса на личното себевъзпроизвеждане посредством труда...Въпросите, които ми идват на ум са доста и не знам дали има смисъл да ги изреждам точно в момента. По-скоро бих предпочел да разгърна тези свои размисли.
Трябва да кажа още в началото, че клипът е решен бинарно. От една страна, на цветен фон се разиграва един сюжет, в който певецът реди римите, а около него танцуват различни момичета по банкси, а от друга - с черно-бели цветове продавачът на царевица-читател на Маркс зяпа разхождащи се по плажове девици, които срамежливо предизвикват погледите му.
В този момент зрителят започва да чува есенцията, а именно текстът. Става дума очевидно за лирическа героиня, която предизвиква завист у жените, заради красотата си и същевременно погледите на мъжете са насочени към нея, пак заради тази обективна даденост. "Ставаш и танцуваш,мръсно флиртуваш и от мойта чаша пиеш сега.
Даваш ли не даваш,ах че мръсница явно обичаш тази игра." Илюстрацията на този лиричен фон са четири момичета, пиещи, според мен, коктейл. Може и да е водичка. Нямам представа. Но личната ми асоциативна верига налага да мисля, че това е коктейл. Басейнът, плажът, гонещите се, ухажващи се момчета и момичета, ми говорят само и единствено, че сцената вероятно се разиграва в късния следобед, малко преди да залезе слънцето. Подготвени от горещите ритми и предизвикателен текст, се достига до припева. " Ти си яка тупалка, ти си яка щракалка." Не искам да забравяме, че тръгнахме от Маркс и "Капиталът", преминахме през царевицата (вероятно фалически символ), после танцуващите момичета и достигаме до изключителната стихотворна стъпка - тупалка-щракалка.(Тук искам да направим сравнение с летва-клетва и първа сцена-прелъстена.)
Признавам,че съм доста объркан. Опитвам се да открия смисъл в единното цяло, но все още не успявам. Достигаме до втората смислова част. Преходът е осъществен с театрално захвърляне на книгата от страна на царевичаря и преминаваща покрай него феерична богиня. " Гледаш и дразниш,пълниш и празниш,и от мойта чаша пиеш сега.
Даваш ли не даваш,ах че мръсница явно обичаш тази игра." Подчертавам - гледаш и дразниш,пълниш и празниш. Дали аз съм прекалено ненаясно или тези думи разкриват открито сексуално желание. Ако мога да бъда малко по-конкретен - сексуалният обект умело флиртува,предизвиква интерес у героя, следователно се стига до еректирало състояние и впоследствие еякулация. Сигурно огрубявам нещата, но аз виждам това. Съгласен съм да обсъдим с всеки различни гледни точки относно цялостната композиция. ю
И за да затвори рамката, клипът завършва, обединявайки двата сюжета. "Цветният" певец и "черно-белият" продавач сядат заедно около тенджерата и четат две книги. Очаквате Енгелс? Уви, не! Чехов...Антон Павлович Чехов. "Остави, не му казвай. Нека станем тримата да играем карти" - произнася певецът, очевидно цитиращ пасаж от руския драматург и писател. Връщам отново - царевица,"Капиталът", Маркс, тупалка-щракалка, пълниш и празниш, плаж, питиета. Определено срещам затруднения при разбирането си на този културен продукт и имам нужда от помощ. Моля, искам да разбера смисъла на това, което ми казва Илиян!

Gangsta,gangsta

2009-07-11T10:07:00.002+03:00

Много харесвам музиката. Всякакъв жанр – забавлявам се задоволително в различен тип заведения и няма да бъда честен ако кажа, че имам проблем с някой тип музика – дори чалга приемам, в определени рамки на естетичното. Ето защо приех с голямо вълнение избирането за депутат на Маниака а.к.а.- Тодор Йосифов. Много се зарадвах! Рапът е музика, която се е превърнала в символ. В нея са съсредоточени множество теми – бунт срещу социалната несправедливост; ясно изразяване на позиция към властта; няма сълзливи моменти, неосъществена любов и т.н. Огрубено – рапът е музика, която дава възможност да се видят различни типове отношения между индивидите. А изпълнителите на рап имат критичен поглед върху конкретни проблеми. Какво по-хубаво от това! Посочете ми един депутат от последните 3-4 парламента, който на 20 години е светоусещал света по този начин!

За да не бъда голословен, ми се ще да представя най-популярната песен на Маниака - Gangsta,gangstа. Още в самото начало припевът насочва вниманието към индивидуалния човешки избор. «Искаш ли да си Gangsta, gangsta/Можеш ли да си Gangsta Gangsta /Трябва ли да си Gangsta Gangsta”.
Лирическият герой застава и конкретно се обръща към слушателите с характерен постмодернистки избор – разпадането на индивидуалното и поставянето пред възможността за избор е ключов мотив в песента и стиха. Искам,мога,трябва – това не са глаголи, които препращат към някакво конкретно действие, а по-скоро насочват вниманието към тялото, душата. Реторичността в питането започва да рисува картина на критичност, рефлексия към настоящето и средата, която заобикаля Аз-а.
Продължаваме по-нататък – първият куплет оформя света, в който се намира героят. От една страна – „Дават ми клипа дори по MTV”, а от друга – „Когато ме чуе по ММ Телевизия,/Римите ми се пеят от Тракия до Мизия!”. Ясно се вижда опозицията родно-чуждо, познато от най-добрите образци на българската поезия. Ще посоча ботевият георй от „На прощаване”, който се е обърнал към „тази тежка чужбина”; яворовите заточеници. Героят на Маниака обаче, действа в друг контекст. Популярната култура, видяна в ММ и MTV насочва погледа към мотива на постмодерното, вече заявен в началото. Противопоставянето на своето - ММ телевизия, и чуждото МТV, препраща към размисли за отношението между познатото и непознатото; обживяното свое и тайнственото чуждо.
Още по-значим факт е всеобхватността на пространството. Римите не познават граници. Те са от Тракия до Мизия. Няма физическа граница. България е тук и сега. Няма го ретроградния романтичен мотив от българската история за претенция към Македония. Живеем в настоящето. Ние сме в Тракия и Мизия. Живеем в България.
Вторият куплет затвърждава активната гражданска и личностна позиция на героя. Той е всеки един от нас – „Минавам тротоара/ Влизам аз във бараа-/Яки пачки в портмонетоо /И печки в сепаретооо” . Тук се намесва и политическата визия за света. „Нии сме тарикати ,не агенти от ЩАЗИ”, което някои от Вас биха отнесли вероятно към популярен Алеков герой, но аз бих интерпретирал по друг начин. Песента е писана през 2001-ва година. Малко след икономическата виденова криза, по времето на правителството на Иван Костов – което разбираме от следващия куплет, в който е спомената акция „Комар”. Героят е демократ, в българския смисъл на думата, а „тарикат’ е проста дума, която има подходящия брой срички, за да се запази стихотворната стъпка.
Мотивът за постмодерното продължава до края на песента. Героят се е сблъскал с монопола на единствения тогава мобилен оператор и можем да предположим, че плаща високи сметки. „С 088 ми започва GSM-a”, което би могло да се тълкува като протест срещу липсата на конкуренция в този бранш. Гражданите все още са принудени да ползват един оператор, а ЕС е далечна перспектива.
Бунтът – харатерен за рап музиката- е предаден в последните строфи. „БМВ-то е колата/С патлака във ръката”. Можем да предположим, че всевиждащата власт е поставила героя в ситуация на собствено справяне със света. Тя не го защитава и пази, а той трябва да вземе нещата в свои ръце.

Толкоз. Посредствеността май става легитимна. Ай сиктир!

Имам кратка молба

2009-07-04T13:04:00.000+03:00

Тази седмица няколко пъти започвам да пиша и всеки път се отказвам. Стандартните оправдания за липса на време, които най-често са замяна на думата „мързел”, стават все по-несъстоятелни. Ето защо ми се иска да изкажа всичко, което ми се върти в главата днес.

За първи път се обръщам към приятелите си с молба от подобен тип. И го правя, защото се интересувам от бъдещето на тази държава, колкото и клиширано да звучи. Защото смятам, че демокрацията е най-правилната и най-добрата система за управление на една държава. А последните седмици около себе си виждам много неща, които ме карат да се притеснявам за тази демокрация. Двата месеца кампания ми показаха, че популисткото говорене и липсата на адекватна посока на политическо действие, все повече набират сила и привърженици. Все си мисля, че около себе си имам хора, които могат да осмислят случващото се и да направят нещо, за да не се случват подобни неща. Струва ми се, че само ние можем да променим средата около себе си и механизмът за това е гласуването.

Гласувайте! Моля Ви!

Гласувайте, за да има повече гласове на млади, активни, действащи хора. При цялото ми уважение към свършеното от хората над 65, при цялото ми неразбиране на мотива да продадеш гласа си, при всичката ми погнуса от организирания по какъвто и да е метод вот. Няма друг начин, освен гласното изразяване на волята. Мълчанието не е злато. Мълчанието в деня на избори е повод за презрително отношение. Мисля, че всеки един от Вас се възмущава от това, че не може да измине 300 км за по-малко от 6 часа; че всеки един от Вас всеки ден търпи административни пречки; че всеки един от Вас иска да вижда бъдеще в собствената си страна; че всеки един от Вас вижда всекидневната простотия, която ни е ЗАГрадила.

Хайде, гласувайте, за да не се намесвам аз. Имам си по-важна работа и искам да дам право на свестни, умни, честни, знаещи, некорумпирани хора да се занимават с магистралите и земеделието; с образование и околна среда. Нали? Разбрахме ли се? Утре, 5-ти юли, всеки по секцийката си. Защото наистина не ми се иска аз да се занимавам с всичко J

На следващия ден

2009-05-25T22:46:00.004+03:00

Случвало ли ви се е да застанете пред огледалото и да си кажете : Обичам те ? Понякога помага. А случвало ли ви се е да се разхождате из софийските улици и да търсите разни съкровища - котките по Иван Асен, клошарите по Витошка или в един момент да се озовете в малката градинка в Лозенец, над руското училище? Там, където Пенчо е ходил, за да се наслаждава на моментите, в които е бил самотен. Там, където вечерно време дърветата притаяват дъх и започват да слушат разговорите на седящите по пейките двойки. Там, където обичам да ходя и да откривам разни неща за себе си. И себе си. Дали се случва, не знам. Дали откривам нещо, също не знам. Но правя усилие. За да се почувствам жив. Така открих и теб.
Точно както, когато усетя приближаващата се любов. Когато се събудя и усетя по себе си онази искрена страст и приятен аромат на докосващи се тела. Тогава добивам усещане за копнеж. По този така неясен обект на желанието. И за да не бъда съвсем голословен - "Когато детето беше дете, то не знаеше, че е дете. Всичко беше изпълнено с живот, а животът със смисъл..." Този смисъл, който може да добие ясни очертания и предел само, когато съществува възможност за споделяне. Когато другият погледне в моята посока и когато мислите ви се слеят в едно.
Всички тези мисли бяха породени от копнеж. И имат претенция за представителност. Много добре ме разбираш, убеден съм :) И защото в мен постоянно звучи музика, сега ще кажа ето това .

Да Ви е честито софиянци!

2009-05-10T23:21:00.003+03:00

Днес се повозих на широко рекламираната нова отсечка от софийското метро. Качихме се с Дани в пека от станция "Стадион Васил Левски" и след 7 мин. пристигнахме в Младост 1. Малко се разочаровах,ако трябва да съм честен. Станциите са малки. Буквално тесни. Дори си мислех,че сините капаци ще ме дразнят, а те всъщност са доста свеж елемент. Другото нещо, което се забелязва е ,че докато при станциите от Сердика до Сливница перонът е разположен между релсите, то новите станции са построени по обратния начин- два перона покрай линиите. Дано си го представяте. Но, не мога да отрека, че съм доста доволен. Дай Боже през есента да пътуваме от Люлин до Младост за 20 мин!
И още нещо, което вероятно ще прозвучи доста елитарно. Добре, че Бойко пусна метрото, за да може да покаже Борисовата градина на източните квартали :)

Когато имаш почивни дни...

2009-05-06T14:10:00.003+03:00

...иди в Родопите. Отседни някъде около Кърджали и тръгни из планината. Антични крепости, стари храмове и безбрежни зелени гори, които пазят тайните на народите, живели по тези земи.Невероятни гледки, слънце и зеленина. Но и лоши пътища, липса на вякакви указателни табели и невъзможност да разбереш къде отиваш и какво правиш...
Лично за себе си мога да кажа,че разко подцених Перперикон и съм изключително впечатлен от "Утробата" и Каменната сватба. Вероятно и компанията беше изключително подходяща за подобен тип пътуване - благодаря ви!- но и местата са действително уникални.
За да не разказвам разни скучни истории за това кой откъде и как е тръгнал,ще се опитам да разкажа за какво си мислех през цялото време, докато бях там. Защо не видях нито един белег на самопораждаща се промяна по тези места? Защо забележителностите, които притежаваме не се използват по някакъв начин, а не да са изоставени изобщо? Не искам да отварям дума за кирливото отношение на местните управници, които вероятно нарочно не искат да влагат средства в инфраструктура, която би могла да доведе до развитие на икономиката, бизнеса, образование и т.н...

Грях е! И все повече си мисля,че нещата не вървят на добре. Само ние можем да си помогнем.Никой друг. Пак се отнесох в дървен философизъм...Съжалявам :)

Национален отбор по музика

2009-04-13T07:42:00.003+03:00

Иска ми се да го споделя, докато ми е още пресничко. Снощи гледах концерта на Стефан Вълдобрев и т.нар. Национален отбор по музика. Перфектни музиканти, между които Иван Лечев, Милен Кукошаров, Веселин Веселинов- Еко, Велислав Стоянов. Камен Донев импровизира кратко и заедно с Вълдобрев пяха на бис песничката за белите маратонки, а изящната Яна Акимова потанцува с късокракия Орлин Павлов. Вечерта беше прекрасна! Музиката от филми и театрални представления буквално ми напълни душата и се почувствах като във фентъзи, което препраща ту на една, ту на друга планета. Определено успях да се пренесе в образите, които се изписваха на сцената. В началото бях изненадан от етно мотивите, които преобладаваха на сцената ( особено силно впечатление ми направиха образите от Северозападна България, които Стефан представи като част от представление по Радичков, което простете, но не запомних). Но в крайна сметка музиката бе предадена по особено вдъхновяващ начин и изобщо не ми пречеше. Вероятно страдам излишно от клишираните натрупвания за поп-фолка. Етното беше супер и не си мисля, че по този начин представено може да събере достатъчно популярност, за да не остане в учебниците по фолклор.
Определено си мисля, че акцентът беше етюдът със Зуека от "Светът е голям", а основната тема от филма бе изпълнена два пъти за моя радост. Вероятно защото много го харесвам, а може би защото музиката от този филм е наистина особено вдъхновяваща, съм адски благодарен за снощното представление. И тъй като не можах да откри никъде из нета откъс от валса, в който съм влюбен, ще сложа тук сайта на филма, за да ви направя макар и малко съпричастни!
И още нещо - има творчество, което си заслужава в България!Благодаря на Стефан и останалите артисти, че ми доставиха това огромно удоволствие на Цветница!

On the other side

2009-04-11T18:18:00.002+03:00

Много ми се иска да напиша нещо за последното си пътуване. Но не знам как да започна. Защото беше прекалено емоционално и ми се струва доста клиширано да започвам с тръгването, пътуването, какво съм видял, какво не и подобни али-бали. Убеден съм, че клишето с фразата, че на път човек е такъв, какъвто е, е абсолютно вярна. Както и съм сигурен, че стихотворението на Кавафис 'Итака" е писано за мен :) И едни от най-съществените изводи и израствания у мен самия са ми се случили, докато съм бил на път.
Но,все още усещам мириса на Куба. На ром, мохито, регетон, слънце, Cohiba, безкрайни плажове и свобода. Мястото, където стресът е забранен, а проститутките слушат Backstreet. Където липсата е оставила хората свободни и осъзнаващи преимуществото си пред европейските сноби. Не съм си мислел, че мога да живея без мобилен телефон, интернет, часовник на ръката...но се оказа, че никак не ми е зле без тях.
Не искам да говоря за условията, в които живеят, нито за това дали е правилно или не това, което е ставало 50 години там, но аз видях хора, които са щастливи и които са пренебрегнали всичко, което нямат, за да се наслаждават на това, което имат. Вероятно това е един от смислите на съществуването, вероятно в момента идеализирам малко, но ми беше толкова непривично да виждам два модела дрехи в магазина, да чуя, че заплата е нищожна и да разбирам как е възможно да има такова място. Защото ромът се лее отвсякъде, а салсата и регетонът се чуват от ъглите. И всичко това ме кара да се чудя кое е верният път. Чисто житейски погледнато.
Никога не бях ходил в толкова...как да кажа...различно място. Аз харесвам много Европа и снобското й държание пред другите. Но, това, което видях в Куба все още ме кара да се усмихвам с кеф. Иска ми се да отида пак. Или поне да опитам да поддържам в себе си рефренът за това, че има място на този свят, където няма стрес.

Екото е секси ;)

2009-04-11T17:12:00.003+03:00

Току-що се прибирам от чистенето на Южния парк. Каквото успяхме, изчистихме. Не знам до колко беше успешна цялата инициатива, но ми хареса, че имаше макар и 20тина души, които бяха отишли с тази цел и свършиха някаква работа. Камарата от фасове, кутии от цигари, пластмаси, хартии, бутилки,както и трофеят ми- гума с бидон, ясно ми показаха какво не трябва да се прави.
Проблемът бе в друго- докато с Елена кротко си събирахме фасчета , непосредствено до нас имаше двама пушещи мъже. Виждайки ни, че се опитваме да сътворим някакъв ред, те си метнаха димящите цигари на земята така,че да парят, когато ги вземеш оттам. Малко ми стана смотано...Не ми беше, заради това, че ще им изхвърля фасовете, а защото не ги беше грижа. За техните деца, които си играеха в същата трева. И за лайната, с които ще се нагълтат. Иска ми се да си мисля, че следващият път и тези двамата ще се включат. За да не остават дюшеци изхвърлени в Южния парк.
Не мога да кажа, че съм някакъв мега-хипер еко активист, дори не ползвам рециклирана тоалетна хартия като Рая, но се надявам,че след като сепарирам отпадъците си вкъщи, поне малко помагам за да не газим в лайна и боклуци. София е много,много мръсна. С малко съзнание за предотвратяването на тази помия, си мисля, че може и малко да се променят нещата.

Жълтото и държавата

2009-04-02T23:04:00.003+03:00

Спомняте ли си убийството "Белнейски"?Убеден съм! Е, от две години няма никакъв резултат по разследването, а постоянно се иска отлагане за доразследване.
Искам да обърна внимание върху следното : предният брой на "Уикенд" излезе с интервю на Атанас Стоилов, заместник-кмет на Пещера. В него той разказа множество истории, които до този момент са били говорени на ухо от жителите на града. Освен това, той разказа за запис в мобилен телефон направен на двете момичета няколко дни преди тяхната загадъчна смърт,както и че до момента не е бил викан от прокуратурата на разпит, въпреки че е заявил наличието на този свидетелски материал.
Е, какво се случи в понеделник- Стоилов е извикан на разпит и на следващия ден отстранен от длъжност. Само след едно интервю в неглижирания от всички "Уикенд". Няма да спра да настоявам,че това е гражданската преса в България. И имам доста аргументи, за да го докажа. Този е най-пресният.

......................

2009-03-29T20:29:00.002+03:00

Днес няколко часа се прибирах от около 100 км от София. Пътуването беше нормално до момента, в който не наближихме Перник и оттам се започна едно зловещо задръстване. Стигащо чааааааааак до тук. Проблемът не беше само в прибиращите се, а от изключително глупавия ремонт, който се извършва по бул.Цар Борис ІІІ. В крайна сметка, всичко си дойде на мястото и аз се прибрах жив и здрав вкъщи.
Не това, обаче искам да споделя. Друго ме вълнува в момента и ако не ме беше фраснало по главата два последователни дни.В събота гледах предаването "Емигранти". И бях втресен от светогледа, който представиха бгтата. Тотално отричане на родното! Абсолютно неглижиране на света, който са оставили! Никаква идентификация с родното... ( не че аз имам кой знае каква, ама...)
Родината изглеждаше като едно тъмно петно, в което е останал "лошият материал"...Не искам...

Подмяната

2009-01-26T22:49:00.003+02:00

Да,става дума за последния филм на Анджелина, който гледах преди малко. Доста време му се точих и не съжалявам изобщо. Историята е следната: 1928 г., единственият син на самотна майка е отвлечен. Тя подава молба за издирване в полицията, която след около 5 месеца й връща момченце, което не е нейното. Въпреки отказите й да го вземе, под натиск на полицейския началник тя приютява детето. Следват множество доказателства, подкрепящи майчиното чувство и още по-настойчивото настояване на полицията, че именно това е търсеното дете. Нещата стигат до момента, в който майката е вкарана насилствено в лудница, за да потвърди лъжата на полицията. Няма да разказвам повече, но в края справедливосттта тържествува, макар и горчиво.

Идеята ми за това т.нар. ревю е следната: филмът е за ресурсът на властта, който се използва с повод и без повод; за човешките емоции, които не могат да бъдат контролирани, когато става дума за връзката между майка и нейното дете и в крайна сметка за общото задължение да искаме справедливост и да отстояваме правата си, когато е най-тежко. "Никога не започвай бой,завършвай го."-това учеше Анджелина своя син. Колкото и патетично и клиширано да звучи. Гледайте го!

Що е то skype?

2009-01-25T17:31:00.004+02:00

Не знам как да започна...Вероятно заради натрупаната необходимост да напиша този пост. Напоследък ми се случва все по-често да си поставям различни въпроси относно общуването между хората. Поводи много, няма да се спирам детайлно, но изводът ми е един - станал съм много по-"общителен" в онлайн-комуникацията. Най-забавното в случая е,че близки до мен хора споделят сходен опит. Ето защо ми се иска да споделя някои свои мисли по този повод. Ще поразсъждавам относно себе си, защото съм си някак най-достъпен :)

Никога не съм се чувствал ограничен в контактите си. Може би по-скоро имам проблем с нови хора, с които се запознавам ( вероятно заради приказките на Андерсен, от които разбрах,че в повечето случаи останалите хора са лоши), но в някакъв етап преодолявам притесненията си и общувам без проблем. Защо тогава "живата", ако мога така да я нарека комуникация, се оказва самоцензурирана и защо съм доста по-освободен в писането и чата. Къде е границата между този, който е в чата и този Мандичев, който е в директен контакт. Колкото и да се питам, все пак ми се иска да споделя и личното си виждане по темата.
Винаги съм си мислил,че най-големите тъпаци и тези, които нямат никакъв социален живот висят пред монитора и нонстоп чатят, зарибяват разни хора, излизат с тях.С една дума заменят напълно комуникацията си,която могат да осъществяват на живо с останалите. Да де,но ми се случи. Открих какво означава да "пренесеш" взаимоотношения, да опознаеш някого. И в същото време, лампичката постоянно свети и напомня стереотипи,кой знае от кого насложени. За възможността да получиш безпределна свобода онлайн и в същото време да си по-несигурен от всякога. Всеки ден да очакваш "позеленяването" на кръгчето и веселото иззвъняване при получено съобщение. Случвало ли ви се е? Бях доста стреснат от това, което става. Оказа се,че чатът е друга вселена и не бива да се подценява. Там е възможно общуване. Опитах.

Защо бях на площад "Народно събрание" на 14.01

2009-01-18T18:49:00.005+02:00

Относно протеста на 14-ти януари се изговори,изписа достатъчно. Коментарите вървяха от глупаво критикарство до на моменти изтъркващи се дитирамби за гражданите в България. Аз лично не познавам много български граждани, които да са излезли от това да имат юридическо-правна връзка с държавата. И в този ред на мисли, ще обясня защо отидох на протеста.

На първо място,защото се интересувам от това,което се случва около мен и имам отношение към действията на своето правителство. А то не ме удовлетворява и не представлява интересите ми. Чувствам се засрамен пред Европейския съюз, защото колкото и незначителна да е националната ми идентификация с "родното", все пак не искам да съм част от мързеливите и корумпирани членове на Европейския съюз.

На второ място, защото ми се иска повече млади хора да се интересуват от заобикалящата ги среда. Като пробващ се социолог, съм свикнал да боравя с факти и наблюденията ми показват все по-нарастваща вълна на неангажираност с каквото и да било, обвързано със заемането на позиция или не дай си Боже, някакво действие. Срещам все повече връстници, които твърдят, че "няма смисъл" и въпреки всичко не предприемат нищо, за да видят значението. А през това политиците действат все по-арогантно и безнаказано. А аз изпитвам угризение, че съм ги оставил да вършат каквото си искат.

И на трето-защото преставам да говоря!Писна ми да говоря в кафето, кръчмата, парка, а нищо да не правя.

Разруха

2009-01-11T12:47:00.003+02:00

Иска ми се да споделя впечатления от последната книга, която прочетох. "Разруха" на Владимир Зарев представя определен поглед върху случилото се в България след 1989-та, който на моменти леко нагарча от откровеността, но имаше и случаи, когато ме накара да аплодирам написаното. Историята не блести с оригиналност, но стилът и представянето на фабулата, според мен са доста добри. Краят не ми допадна,очаквах повече. Но впечатлението за нераждаща нищо свястно българска литература, е в процес на отминаване. Заслужава си да се прочете!

Кратко преди края на годината

2008-12-29T09:20:00.002+02:00

Иска ми се да споделя нещо, което Мария бе така добра да сподели преди това с мен и искам да й благодаря за последните месеци, в които ми помага да не седя в дупката си :) Мерси !

Леко лично отклонение

2008-12-11T18:34:00.005+02:00

Тъй като това е блог за приключения, то е крайно време да споделя нещо лично.
Имам нужда да го направя, не за да търся съчувствие или да се оплаквам като някоя баба. Трябва да го направя, а когато усетя, че трябва да направя нещо,не се колебая много-много.
В момента седя на същото място, в същото положение, в което някъде в средата на август ти дойде. Влезе и застана срещу мен. Леко нахално, достатъчно провокативно, за да предизвикаш интереса ми и лукаво, за да задържиш вниманието ми. Бях резервиран, бях скептичен, но бях откровен до болка. Толкова, колкото не съм бил никога през живота си. И започна. След още две срещи, в главата ми мислите започнаха да се прескачат и да се гонят една през друга. Мозъкът ми прещрака и оттогава започнах да очаквам всеки един миг прекаран заедно. Всяка нощ. Всеки ден. Усещах "ние-отношение", а сърцето ми се отвори. Насреща си получих вяра. Вяра в човека. Нещо, което бях загубил. Получих доброта и видях срещу себе си човек, който може да ме накара да полетя. И надежда, че чудото може да ми се случи и на мен. Стигнах и до желание да те имам. Като отговор получих споделено усещане. За всяка една своя мисъл, за всяка емоция. Прекрасно беше. Както и туптенето на сърцето ми при всяка среща, всяка мисъл. И цялата загадъчност, знанието,че се случва само между мен и теб го правеше още по-хубаво. За съжаление говориш в минало време.
Знам,че световете ни са различни и едва ли днес ако се срещнем ще се случи каквото и да било. Но познавам и топлотата в погледа ти. Съзнавам невъзможността. Наясно съм и с причините. Не мога да се примиря с примирението пред трудностите. Не твърдя, че съм прав. Просто казвам, че изпускаме хубави моменти. И ми е криво. Защото познавам себе си като прекалено егоистичен и горделив човек. А с теб не мислех за себе си. Знаеш. Осъзнавам колко е абсурдно да се ровя в момента в това и колко безрезултатно ще бъде всичко . Правя го, защото имам нужда да го изкажа. Макар и онлайн. А там както казваш ти, човек е повече себе си.
Няма да допусна да си отидеш просто така от живота ми. По същия начин, по който влезе. Няма да стане. Знам,че не харесваш френския, но това е за теб!Благодаря за това, което се случи!
За тъпаците и прасетата. За Джена и Uninvited. За Hurt i Marc Anthony.

Gaudeamus igitur

2008-12-11T18:00:00.002+02:00

Тъй като дълго време нямах никакво желание да пиша, мисля,че дължа извинение на Дидка...
Та, днес бях провокиран от едно събитие, което очаквах цели 4 години. Дипломирането ми като бакалавър и фактическото ми завършване на тази образователна степен. Само да припомня,че през изминалите 4 години изучавах специалност "Социология" в СУ "Св.Климент Охридски". Институция на 120 години, която в продължение на цялото си съществуване е оказвала натиск върху властта и която през тези 120 години не е изпълнявала само строго научна или образователна функция. Институция, която за мен бе не просто сградата със стълбите отпред или телефоните на ъгъла, където да си чукна среща в петък вечер. Средното ми образование премина във възпитание в идеята, че това е естественото продължение на живота ми. С две думи, винаги съм изпитвал изключителен респект към Университетът и въпреки слабостите му съм продължавал да вярвам, че нещата не стоят толкова зле. За съжаление днес бях дълбоко огорчен. Събудих се в прекрасно настроние,като за празник. Все пак се дипломирам. Ще получа документ за социологическите си знания, което макар и дребна формалност, го мисля като ценност :)
Е,озовах се в Аулата на Alma Mater, където заварих безподобен хаос. От всяка гледна точка. Най-малкото беше, че никой нямаше къде да седне. Разговорите около мен бяха на теми, които си мисля, че място като Софийския университет не предполага. Поведението беше изключително неуважително, а ръководството в лицето на г-н Ректора проф. Илчев и тръгна без всякакво извинение след като стисна ръцете на пълните отличници. Без да се извини на останалите, които колкото и формално са положили определени усилия, за да стигнат до този ден. Нямаше тържественост, нямаше нищо. Имаше едни хора,които сякаш събрани по силата на някаква пълна случайност, бяха дошли просто да облекат тогите и да се снимат, за да качат снимките в някоя социална мрежа. Ценностите, които винаги съм си мислел,че са водещи в тази институция бяха тотално пренебрегнати и незачетени. Започвам да се чудя дали изобщо някой вярва в тях. Гневен съм!Много!Защото по този начин не се създават граждани. Това не е "елитът на нацията", ако си позволя да цитирам декана доц.Димчев. Вероятно имам грешна представа. И отново ще си позволя да цитирам, но този път проф.Илчев : "Голема е разликата между Твърдица и Париж!" Днес ме е срам,че съм възпитаник на Софийския унивеситет.

"Шведска защита"

2008-10-25T21:30:00.002+03:00

Тази вечер искам да разкажа за представлението,което гледах. Тази седмица за втори път гледах постановка в Малък градски и разликата между "Шведска защита" и "Охранители" е огромна. Лично на мен много повече ми хареса първото,което всъщност гледах второ :) "Шведска защита" ми бе препоръчана от касиерката на театъра,която благодарение на добрите си спомени за мен от тийн-годините ми,когато посещавах далеч по-често този храм на изкуството. Ще й благодаря лично, но искам и тук да го направя, защото тя заслужава. Представлението е жестоко и надмина очакванията ми. Автор е Жорди Галсеран, постановката е на Бина Харалампиева, а ролите са разпределени между Христо Мутафчиев, Атанас Атанасов, Пенко Господинов и Василена Атанасова. Помежду им има неописуемо добър синхрон, сюжетът е завладяващ, а диалогът-бърз и експлозивен. Представена в столичния фрий-гайд като офис-трилър, не отидох с големи очаквания и вероятно заради това си тръгнах толкова очарован. Бях завладян от случващото се на сцената през цялото време и определено си мисля, че това, което говори Аристотел за театъра се случи-катарзис и съпреживяване на финала. Моментално се поставих на мястото на героите и вероятно заради добрата им игра и всички останали позитиви на пиесата. Браво на театъра и си пожелавам по-често толкова добри постановки!

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

2008-10-17T14:11:00.002+03:00

Поводът за този постинг е вчерашното гледане на едноименния филм. Ако трябва да го определя с едно единствено прилагателно, то би било-емоционален. Изключително съм впечатлен от продукта. Бих искал да разкажа за цялостното ми преживяване, защото то също е значещо и допълва цялостното впечатление. Като за начало-гледах го в мола. Малко ме е срам, но след като всички останали салони затвориха, търговският център срещу хотел "Хемус" се превърна за мен в доста удобно място за зяпане на нови филми. Часът бе удобен-19.15, времето прекрасно, за да направя приятна разходка из градския център и да се насоча към мястото. Имах среща с Рая в 19.00, тя малко закъсня, но преди началото на филма бяхме по местата си. Разказвам толкова плътно, за да се има предвид, че бях в наистина ненатоварено душевно състояние и можех да потъна изцяло в изкуството. Качих се на касата и не можех да повярвам,че има опашка за билети. Това съм го виждал единствено и само на премиерата на "Георги и пеперудите", но тя беше на Филм феста и в доста по-малка зала.
Е,сега имаше огромна посещаемост. Държа да отбележа-един от столичните молове, час след работа, български филм. Ключови са за разбирането на тезата ми. И така-залата бе почти пълна,което ме изненада приятно. Но с това учудването ми не свърши. То продължи по време на целия филм. Той започна и аз се потопих в очарованието му. Не можех да откъсна вниманието си и да се разсея дори за секунда. Не мога да кажа, че историята впечатлява с изключителна оригиналност, но е пресъздадена по такъв начин, който не позволява отклонение от съсредоточеността. Действително се почувствах прекрасно от цялостното внушение и от начина, по който бе предадено. Актьорската игра на Мики Манойлович е изумителна, но и останалите не падат под нивото му. Работата свършена много добре. Всички да идат да го гледат!Светът е голям...

Етика?Журналистическа?Да-да!

2008-10-06T23:23:00.003+03:00

Болезнено съм чувствителен на тема 'Архиви на Държавна сигурност'. Следя я с интерес не защото съм превзет или откачен луд, а защото мисля,че това е една от раните, развити по време на прехода, която така или иначе скоро не се вижда как ще заздравее. Не мога да твърдя, че познавам много детайлно историята на дейността на тази тоталитарна служба, но съм се запознавал с някои нейни проявления и имам самочувствието да кажа, че имам мнение за това, което се е случвало.
Едно нещо ме втрещи,разглеждайки преди малко статиите в "Дневник" от днес следобед. "Над 80 медии отказват да дадат данни на комисията по досиетата". Прочетете за какво става дума.
Още по-чувствителен съм на тема 'Медии'. И ако се вгледаме в абсурда,който се налага,когато вържем двете неща едно до друго, то ми се струва, че има няколко насоки на разсъждение.
Първо-имаме тоталитарна служба за разследване и следене. Като всяка уважаваща себе си частица от тоталитарната система, то и тази е недемократична, използваща различни от приетите в цивилизования свят ред и начини на следене, служба, целяща безпроблемната връзка между българските и съветските тайни служби. Не бива да забравяме, че в една тотатлитарна държава,не съществува понятие като гражданска медия. И че това понятие се опитва да излезе на повърхността през последните години, но току се появи някой като г-н Сертов и затвори един сайт,току се появи позиция и след броени дни, авторът е пребит от лица, представящи се за служители на МВР. Та, същите тези медии, които се опитват да излязат от сянката на тоталитарните официози и искат да покажат,че благодарение на тях,едва ли не, в България е настанал мир и любов,те същите, които пледират към спазване на закони и изповядват особено висок морал,когато стане дума за досиета,те отказват да предадат своите документи и да спазят закона, приет от българското Народно Събрание. Не искам да чета тези медии и да се информирам от тях. Страх ме е!

Така е след празник

2008-09-23T11:15:00.002+03:00

Сутринта ми се наложи да пропътувам разстоянието между театър "София" и Горна баня, което ми отне точно около 120 минути. Искам да споделя нещо,което видях току-що в нета, отнасящо се до обстановката в две европейски столици-София и Брюксел. Помествам линк тук
и тук . Няма да коментирам нищо повече.

Накратко за независимостта

2008-09-22T11:42:00.003+03:00

Честит празник!Днес е 22-ри септември.Денят, в който преди 100 години Княжество България е обявило своята независимост от сюзерена си Османската империя. Всичко това става с координирани действия с Австро-Унгария, която анексира Босна и т.н. факти, за които не искам да говоря сега. Взимам повод от този ден, тъй като през последните няколко дни си мисля за националното чувство и за държавата. Ще разкажа накратко какво ми се случи в събота: решихме с приятели да идем да повикаме малко на баскетболния мач между България и Сърбия. Атмосферата беше супер, залата лъхаше на соц, но 3000 млади хора бяха дошли, за да подкрепят националния отбор. Нещо,което не може да се случи,ако същите тези младежи ги накараш да се ангажират с определена обществена кауза, но какво да се прави-засега спортът е по-силен от мисълта за по-добре живеене в един полис. Та,всичко беше страхотно,когато в един момент в залата зазвуча "Моя страна" на Емил Димитров. Всички станаха на крака, развяха знамената и започнаха да пеят с пълен глас. Бях удивен, впечатлен и поразен. Нямам нищо против песента, дори напротив. Мисълта ми е,че чрез нея се възпроизвежда определена национална идеология, която е отпреди 40 години. И всички, които бяха в залата се радваха. И пееха. Беше уникално за мен. Не съм си преставял, че на спортно събитие, което предполага друг тип емоции, ще се потвърждават национални идеи и ще се легитимират ценности, които за мен принадлежат на друго време. Искам да живея в Европейския съюз, където сме обединени в различието!Не знам дали кризата в идеите е само в България, но е факт, че следваме идеология, която е невалидна в момента. Има някаква възрожденска патетика,когато говорим за празници, за нация. Иска ми се да помислим какво може да направим, за да се оттласнем от нея. Не искам да звуча анти-етатистки или да решите,че мразя държавата. Не,напротив. И тук ми идва на ум част от далчевото "Към родината"- "Аз те обичам не защото си богата, а само затова,че си родина моя". Бъдете независими!

Защо не пресичам на червено

2008-09-18T18:12:00.002+03:00

Напоследък наблюдавам, че доста граждани пресичат на червено. При това не са малки деца,които евентуално не са запомнили указанията на мама или на госпожата от детската градина, а възрастни хора, които са с вид на улегнали и зрели хора. И независимо от опасността,която реално ги заплашва,те продължават да пресичат непозволено. Дори видях една млада майка с малко момченце под ръка да притичва насред Стамболийски. И не мога да разбера защо го правят?Никой ли не вижда,че е непозволено?!?!И си мисля с известно съжаление, че спазването на елементарни правила като това с пресичането на зелено и червено би донесло много повече позитиви,отколкото обратното. Това е като с разделното събиране на отпадъците. Всички знаят,че е по-добре да се сепарират отпадъци,но никой не го прави.
Аз искам да живея с правила. И в тези правила да ми позволяват да се развивам. А не да пресичам там,където не трябва,защото съм недосегаем. Не съм.Никой не е .

15.09

2008-09-15T12:30:00.002+03:00

Или първият учебен ден. Ден, в който всяка година започва есента. Поне за мен. Тръгването на училище ми е доста символичен акт. Влизането вътре, в мястото за знания, което ми е дало изключително много и ме е формирало като личност. Вероятно имам поствъзрожденски синдром и съм облъчен от идеологията, набита в главата ми от моето училище, но смятам,че днешният ден е един от най-светлите. Тогава, когато слушаш патетичната реч и после бързаш да се видиш с приятелите си. Честно казано ми липсва. Точно заради това дрънкам такива неща. Искам да поздравя всички свои учители с 15.09 и да им пожелая успех!Дано продължават да създават хора занапред, въпреки мизерните заплати и условията, в които работят.

:)

2008-09-09T11:44:00.002+03:00

Да,да,знам.Мина месец, откакто не съм писал нищо и сигурно вече всички са се притеснили от отсъствието ми :) Е,почивах си.Плодотворно, приятно и спокойно. Отдадох се на заслужен релакс и сега се връщам към нормален ритъм на живот. Ставрос вече е назад, а насреща ме чака изпит по английски, като че ли откритата нова работа и изобщо зимният режим. По този повод в неделя с Даниела така се натаралянкахме,че чак не мен ми е неудобно. (изчервявам се в момента). Започнахме с аристократична бутилка бяло вино с крехки пилешки крилца, преминахме на Мохито, за да се удавим в Хлъзгави зърна. Уникален шот, който дава убийствени резултати, ако го смесиш с горепосочените. Ама...нейсе...Добре си пооткровеничихме, за да стигнем до извода,че всъщност "Обществото ме направи такава !". Така е то.А ние социолозите трябва да берем срама после :)

Дзифт

2008-08-04T13:40:00.002+03:00

Последните два дни бях отдаден на тази книга. Воден от любопитството на млад социолог и провокиран от купищата суперлативи и награди, които се изсипаха по адрес на филма, реших да прочета книгата, за да съм наясно с какво ще си имаме работа наесен, когато е официалната премиера на филма. Определено мога да кажа, че фабулата ми допадна. Историята на Молеца тръгва много вдъхновяващо още от първите си страници и понася в един безспирен бяг по улиците на предколедна София от 1963г. Фонът на прясната соц-реалност си мисля, че е изключително добре подбран. А постоянните препратки назад във времето придават особено усещане за жизненост и внушават екшън. Сериозно говоря. Вероятно и затова книгата се чете адски бързо. Лошото беше, и тук си признавам вината-че постоянно виждах героите на филма и фантазирах случките, описани в книгата.

Ако оставим настрана тази моя грешка, по време на четенето си мислех за "Чужденецът" на Шютц. Отношенията и разбирането на собственото си аз, позиционирано спрямо другите, при това на фона на пред- и след-деветосептемврийската реалност, придават на историята особен вкус. Молеца бяга от властта в търсене на Жената и постоянно стремящ се към гроба и гробището. Определено за мен беше вълнуващо цялата гонитба по улиците на София и в саморефлексиращия главен герой. Опасността от смъртта и яда от неизпълнения план, примесени с готини лафчета и особен дух на кръчмарски истории на принципа "Дай да си го премерим" правят сюжета още по-забавен. Със сигурност препоръчвам книжката, а и очаквам с нетърпение филма. За да се раз-или о-чаровам от Явор Гърдев. Към когото имам големи очаквания.

Понеделнишки приключения в НАП

2008-08-04T11:23:00.002+03:00

Поради обективни причини тази сутрин имах досег със служителите на НАП. Имах нужда от удостоверение, което мога да получа само там и така се озовах пред дверите на данъчната служба. След кратко объркване и лутане между етажите щастлив се оказах пред необходимата ми стая и служители, които да ми помогнат да се справя със законовите процедури. Последва грубо изгонване от въпросната одая, заради липсата на номерче и след последвалото сдобиване с това номерче, застанах доволен и спокоен пред служителя Младенов. Последва справка от около 30 минути в данните на агенцията и грешно подготвен документ, който бе необходимо да подсетя г-н Младенов да поправи. Не искам да споменавам за прекалено учтивото му отношение към гражданина-т.е. мен и за острия поглед, който идеше да рече, че съм длъжен да се съобразявам с понеделнишкото лошо настроение на служителя. А отидох с толкова позитивна нагласа!Вместо това се сблъсках с негативизъм и укоряващ ме чичо. Сега се поразрових из чужди впечатления по повод въпросната агенция и се оказва, че моето е доста различно. Дано само в НАП "Оборище" да са зли и на мен да се е паднал лошият късмет при комуникацията. Че инак-жална ни майка...

Има нещо гнило в Белгия

2008-07-31T12:25:00.002+03:00

Поради емоционалната ми обвързаност с малката страна, днес бях наистина притеснен от една публикация в "Дневник". Белгия е пред разпад и това вече е притеснително. След безпрецедентната криза в страната след последните избори, както и след подадената оставка на премиера Льотерм.

Очевидно е,че са необходими множество компромиси от страна и на двете общности, но никой не иска да ги направи. Според мен има нещо много интересно във факта, че именно Белгия се явява пример за изчерпването на потенциала на една федерация. Това може да се обвърже с актуалните проблеми, които идват днес с новата постнационална ситуация.

Ако се потърсят причините в промяната на ролята на националната държава, то ми се струва, че бихме могли да открием само една част от причините. Несъмнено към тях трябва да прибавим и регионалните особености- неприкритата омраза на валонец към фламандец, респективно и обратното, както и стабилнато икономическо развитие на Фландрия в сравнение с франкофонската Валония. Отказът от съществуване заедно поставя множество въпроси пред ЕС и още се чудя защо Съюзът не е излязъл с позиция. А и какъв ще бъде статутът на Брюксел, който се явява център на съюза, ако не дай си Боже, държавата рухне?

Доста съм разтревожен,днешният Le soir твърди,че ще има среща при краля относно план за излизане от кризата. Не мога да си представя Европа без Белгия.Не...

Страстите кметски

2008-07-29T14:29:00.003+03:00

Тази сутрин за съжаление на успях да стана и да гледам интервюто на кмета на София при неговия придворен Бареков. Малко съжалявам в момента. Какви неща е наговорил този човек!Мале,мила!Страховита история...Четете пълния вариант на интервюто тук. Преди малко чисто информативно, за да не страня от дневния ред на страната и за да не съм невежа при обсъждането му реших да опитам да разбера какво,аджеба,иска да каже този мъж. И не спира да ме изненадва с всяко свое умотворение. Когато го слушам или чета, се оказвам в една огромна конспирация, която цели личното му злепоставяне и като че ли всеки по цял ден крои планове как да прецака кмета и неговата партия. Днешният бисер е страхотен:

"Бойко Борисов: И сега продължава Миков да налива вода в тази мелница и ще го кажа с едно изречение – те подготвят ситуацията - БСП, ДПС, ето тази клика, ако се случи нещо с мен...

Водещ: Да, да ви убият.

Бойко Борисов:... да го препишат на евентуални конфликти в миналото. " В допълнение се посочва, че ако нещо такова му се случи, то само ако "Волен или Цветанов стане премиер,няма да съжалявам отгоре." Не искам да си представям ситуацията, защото ми се струва меко казано, абсурдна. А още по-абсурдното е,че този човек представлява най-рейтингуваната партия в момента. Има хора, които се идентифицират с идеите му и с вижданията му за света. Изключително съм афектиран. Все си мисля,че политиката е занимание за интелигентни и образовани граждани, които искат да променят своя живот. Тя е полето, в което признаваш правото на равностоен дебат в името на благото на народа. Със сигурност ми се струва, че това не се отнася за Бойко. Само се надявам до изборите да се случи чудо и да има реална политика, която да ми помогне да упражня конституционното си право. За мен със сигурност това не е кметът на София и партията му.

Thank you,Lenny!

2008-07-28T16:13:00.002+03:00

Снощи той беше тук, посвири и си тръгна. Взриви ме и ме зареди с енергия и сила за следващите няколко седмици. Невероятен професионалист,невероятен музикант, изключително добре общуващ с публиката. Просто Лени Кравиц. Бях покорен от изпълнението му. Изпя всичко, което трябваше и накара цял стадион, макар и малък, да настръхне. При откровението му за изключителната публика и за 19-те години, които не са му стигнали да дойде тук, аз се почувствах невероятно и се запитах дали това е истина. Защото за мен,той е звезда. Той ме потопи в музиката си и усетих как за два часа аз бях някъде извън всекидневното и злободневно настояще и ме пренесе в другото, по-добро измерение. Без да звуча налудничаво и да ме смятате за луд, ще споделя, че на този концерт изпитах истинско удовлетворение от изкуството. А тов не ми се беше случвало отдавна.

Другото положително от концерта беше публиката. Нямаше изцепки, нямаше никакви лумпени, които да развалят настроението, а всеки си знаеше защо е отишъл и как да се забавлява. Браво!Така трябва да бъде.

И още веднъж-Благодаря ти, Лени!

За европейското (ми/ни) бъдеще

2008-07-24T15:48:00.002+03:00

Честно казано не знам как да започна. Дали с откровенията, които напират у мен след поредната порция солено и горчиво, поднесени от Европейската комисия, дали с разочарованието си от без- безс-мисленото управление, на което ставаме свидетели в последните три години...не знам. Иска ми се да разкажа какво ми се случи преди няколко дни. Пътувах между Самоков и София и кротко изчаквах светването на зеления светофар, който в момента регулира движението между Горубляне и т.нар. столица. В този момент през прозореца на колата видях една възрастна дама да яде банан. Изяде го и изхвърли обелката му до себе си, мигар кошчето не беше на една крачка вляво от нея. Развиках се през прозореца на колата, на което тя не реагира. Дори не се помръдна.

Второ преживяване от седмицата. Към 23.10, си стоя на спирката на автобусите до Синьото кафе, в момента-строеж на метрото. В този момент занемях, когато видях един младеж да уринира зад спирката. Пикаеше. Насред тротоара. Вероятно съм консервативен и не приемам либералните пориви на младежите...,ама...все пак. Най-фрапиращото бе,че никой от т.нар. граждани не се възмути и не отиде да направи забележка на Манекен Пис.

Трети случай-слушам вчера сутринта радио. ( Поради трагичната липса на Димитър Павлов трябва да слушам "Витоша")....По въпросното радио сутрешната тема е "Как с голф двойка да имаме всяка провинциална девойка" или нещо от този сорт. Един от слушателите откровено каза-"Тука полицаите не ги ебават за нищо." И е абсолютно прав.
Защо трябва да се възмущаваме от Европа, която не ни оценявала усилията?Та,ние сме си го заслужили!Всичко, което ни казват и само се надявам час по скоро на ония главчовци да им дойде малко акъл в главата,щото иначе алтернативата е още по-плашеща-мутроподобния кмет.

Какво става???

2008-07-22T15:31:00.002+03:00

Какво става с почистващите фирми в този град???Нищо не е почистено, контейнерите преливат, а боклуците се трупат и допълват и без това прелестната гледка от центъра на София. Вероятно "Чистота" е в отпуск.

Когато не съм в настроение...

2008-06-17T20:28:00.002+03:00

Има дни, в които не върви, както твърди една досадна българска песен. Е,за мен днешният ден беше такъв. Не му тръгна някак и до вечерта не му се получи. Опитвах се да го ощипя и да му придам особен тласък,ама не.Не щя!Проблемът мисля че тръгна от сутрешния ми сблъсък с Гоце-Първанов и особеното напрежение, което почувствах от този шок. Както и да е-друга ми е сега идеята,за Гоце,малко по-късно.

Та исках да споделя за моят начин за разпускане, който и тази вечер не ми изневери. Сядам пред мандитопа (нали се сещаш-на Мандичев лаптопа) и разцъквам любимия си концерт. Андре Рио в "Роял Албърт Хол". Невероятен е!Ако не сте го гледали, горещо го препоръчвам, като особен акцент поставете върху Шостакович,2-ри валс.Няма да съжалявате.

В тази връзка ми се иска да поздравя Мария за концерта в събота. Благодаря сърдечно за емоцията, която ми достави и за блаженството, което изпитах от досега си с пианото и прелестно изглеждащата дама. Поклон пред таланта ти!

Сега очаквам италианците да бият. Обзаложил съм се на финал Германия-Италия и ако не се случи, ще загубя бая кинти. Forza Italia!

Да живее кметицата Арменкова!

2008-06-12T12:45:00.002+03:00

Жива да ни е кметицата Пенка Арменкова!!!Нуждата от мрежата ме накара да се замисля къде бих могъл да я ползвам безплатно и какво!Щукна ми, че парк "Оборище" (Заимов,както го знам от малък) бе оборудван с безжична връзка и след доволно свършената работа, която ме бе накегнала, сега доволно се радвам на слънчицето и пиша в блогчето от парка. Кеф,дет'му се вика :)А като се замислиш във всяка нормална европейска столица парковете, оборудвани с въпросното приспособение хич не са рядкост,дори напротив. Ама Бате Бойко нали е ербап и си представям каква драма ще е ако трябва да пусне wi-fi в Борисовата градина...Какво да се прави-бедна работа.

Иначе нетът е перфектен!Добре, че гласувах за нея :)

Денят на славянската писменост

2008-05-24T23:42:00.003+03:00

Макар и 12 без 15 все още е 24-ти май. Честито на всички,които празнуват и които смятат този ден за важен в някаква степен за себе си. Определено аз съм един от тях и изключително много харесвам денят на светите братя. Заради добрите спомени, които ми носи, заради пролетта и слънцето, което винаги ме грее ярко и майско на този ден и заради това,че съм социализиран в среда, където литературният и историческият канон е този на Ботев и Вазов,колкото и да не ми допада.

Днес прекарах странен ден. Не знам дали сте зяпали сутринта студиото на БНТ, посветено на празника. Дори и да не сте,вЕрвайте ми,не сте изпуснали кой знае какво. Ретро-стил от късните '80 години, телемостове от Варна,Пловдив,Благоевград и Русе и бравурен финал пред Народна. Постничко с дъх на Кеворк. Гледайки го си мислех следното-къде се губи връзката между мен и тези, които правят тази телевизия?Защо са решили, че могат да ми бъдат интересни с кадри като отпреди много години. А аз съм човек,който харесва този ден.Искаше ми се да включа телевизора на "муте"!И едни обширни разговори,напъвам се да кажа дебат, но не бяха дебати за отказа от четене, за влиянието на интернет, за младите, които предпочитатда седят в кафенета, вместо пред отворена книга и прочие щуротии. Много обичам мастити лели, които от позицията на чистия разум коментират и генерализират разни изводи, които в доста случаи не са много верни, да не кажа хич.

Четенето не е за всеки. И не бива да бъде за всеки. Мисля си,че изборът е личен и всеки може да прецени добре дали иска да отвори Достоевски или не. Чета книги, които ме грабват от първото изречение-да ме прощава Керуак, не харесвам Куельо и се дразня на тези, които влизат в книжарница, за да купят нещо, което са видели по телевизията. И не мога да разбера защо трябва да се противопоставят интернет и четенето на книги. А из нета се въртят разни пледоарии с цитати на Вазов и отвращение от различните форми на комуникация като icq i skype.Хайде,моля,моля!Рекламирането е слабо и си мисля,че през мрежата може да се направи много, за да се популяризира четенето и оценката на действителността-аферим на Георги Тенев за тезата, че четенето е медия!

Седим си днес с Невена

2008-05-19T20:47:00.002+03:00

Днес се случи,че цял ден си седяхме с Невенка в Народна библиотека и четяхме разни неща. По едно време пихме кафенце, после обядвахме в стола на Ректората, към 16 имахме следобедна кола и така денят си мина. Честно казано,доволен съм от работата си,която свърших днес, защото съм способен и повече лигня и отпускане. Хубаво де,ама след този дълъъъъг ден, дойде моментът за прибиране у дома. Времето беше прекрасно,слънцето топло ме галеше, а разпичилите се моми сгряваха измръзналата ми душица :) И така,вървейки по "Оборище" и си мислех- защо, АДЖЕБА, няма с кого да се поцелувам след толкоз тежък ден...Не стига,че въображението на жълтата преса ми е взело всичко,ами и нещо личният живот го няма никакъв. Не стига,че лелите от библиотеката цял ден ме оставят сам в 6-та читалня, ами и след тях си диря усърдно кой да повърви до мен до вкъщи.
Мисълта, която ме крепи е,че след около месец ще се отдам на такъв промискуитет,че няма да му се вижда краят...Сериозно говоря!

Цитираха ме по БНТ

2008-05-11T20:53:00.002+03:00

Хехе!
Доста съм горд от себе си!Преди малко цитираха постинга ми за личните данни в централните новини по БНТ. Което означава,че има смисъл от блоговете. И че трябва да си го водя по-редовно...

Нещо като за Великден

2008-04-27T16:28:00.002+03:00

Честито Възкресение!Дано бъдем по-добри и благословени в следващата година!Само така ще докажем, че не случайно Той е умрял на кръста заради греховете ни.
Тази седмица се почувствах изключително грешен. В библейския смисъл на думата. Усетих нужда да вляза в църква и да запаля свещ. Да постоя малко вътре и да погледам пламъка, който топи восъка в пръстта.
Много мислех и след всичко, което ми се случи през последната година ми се струва,че имам нужда от изпразване-емоциално преди всичко. Чувството за умора ми тежи доста дълго време и единствено нещо категорично ново и разтърсващо ще ме извади от дупчицата, която сам съм си изкопал. И от която не искам да излизам, защото светът е врждебен. А той наистина ми се струва такъв. Вчера на изпита по английски откраднаха парите на колегата до мен. Момичето умря на мъка. Дано да е за добро,както се казва.
В някои моменти усещам като да се побърквам. Живея си в един особен мой свят, в който си имам всичко и който понякога доста ме потиска. Но се въртя в един кръг с хора, със задължения, с барове. Даже и един и същ алкохол си поръчвам навсякъде. Син Absolut, голям. Водка с утеха, както пее едрогърдата. А вече и Music Idol не ме развлича както преди. Особено след като Нора излезе секс-машина( не че не и го пише на челото). Нямам нищо против, ама аз предпочитам по-скромни момичета. Ама пък си я бива.
Май доста мисли ми се въртята из главата. Не съм особено структуриран. Хайде, че книгата за ДС ме чЕка.

Проблемът с комарите!

2008-04-24T09:04:00.003+03:00

Снощи гледах филма на Андрей Паунов "Проблемът с комарите и други истории". Гледах го в научна среда, което може би предопредели и разбирането ми за него. С една дума-аз го усетих като изключително позитивен и жизнеутвърждаващ. Изключителни кадри, разказващи за живота в малкия град на брега на Дунава Белене. Топли картини и типажи, които от една страна живеят с усещането за забравеност като провинция и от друга страна очакват "светлото бъдеще", обещавано им от 1980 г. насам.

За друго ми се искаше да споделя сега. Преди филма не знаех нищо за Белене,освен че е град на границата, приютил бившия комунистически лагер и в момента очакващ построяването на втората атомна електроцентрала. След "Георги и пеперудите" много ми се искаше да видя какво е направил Паунов, тъй като страхотния му поглед върху доктора, опитващ се да направи някакъв бизнес с лудницата бе меко казано гениален.

Та-филмът ми показа едно градче, което стои на брега на реката, живее със своите съдби и се бори с най-непосредствената си болка-комарите, въдещи се покрай блатата на реката. И някак зад това е целият този контекст, който остава недоизказан, нарочно замълчан и четящ се по лицата, но винаги с недомлъвки. За мен този филм провокира две усещания-първото за ннеслучилия се дебат относно близкото минало и второ-за незнанието ми по тази толкова болна за всяко общество тема. Пример-Германия и нейното страдание заради концентрационните лагери, в които са избити хиляди хора. Днес ние се правим, че не се е случило. Мълчим и отвръщаме поглед встрани, когато става дума за социализЪма. Струва ми се,че трябва да се показва този филм на тийнейджъри. Защото само така един ден ще получим оценката и съвестта на миналото си.

Обичам те българска реч!

2008-03-26T17:39:00.004+02:00

От няколко дни из интернет-пространството се разпространява петиция срещу предложената промяна от българското правителство в закона за просветата. Промяната засяга санкционирането на книжовния език като книжовен и чисто прагмати1ната цел на правителството е да прекрати завеждането на дела срещу МОН във връзка с матурите по български език. Не знам откъде тръгна мнението,че правителството иска българският език да отпадне като официален!?!??За това е нужна промяна в Конституцията на държавата,а това не виждам как ще се осъществи практически в момента.
Проблемът в случая е,че вече никой няма да казва кое е диалект и кое книжовна форма. Неграмотни чиновници ще имат ресурс в ръцете си и няма да може да бъдат коригирани. Не стига,че отвсчякъде се чува едно мекане и смяна на ударенията,ами вече ще си бъде съвсем в рамките на закона.
Надявам се,че този път ще има малко останал мозък в главите на нашите представители в парламента и тази поправка няма да мине!

Кен лий vs Without u

2008-03-19T11:14:00.001+02:00

След кратко затишие във воденето на този блог, за което бях порицан от „многобройните” си читатели (главно близки до сърцето ми хора), днес помествам своите разсъждения относно новата българска мега-звезда.
Валентина Хасан се превърна в национална икона, в най-популярната българка, оригиналният й клип в youtube има около 1 млн. и половина гледания, а ако прибавим и клонингите му, ще получим цифра, за която дори Азис може да мечтае. Признавам си, че гледах около 10 поредни пъти изпълнението на дамата от с.Звезделина и се спуках от смях. Невероятната интерпретация на Without you се прочува по целия свят.Сигурно и Марая Кери вече се тръшка от завист и злоба, че неграмотната Валя предизвиква невероятна възхита от всеки, който я е гледал. И тук идва моето недоумение-на какво се дължи този медиен феномен, наречен Кен лий? Защо вместо да се възмутим от откровеното невежество на Валя, ние й се радваме и аплодираме? Единственият отговор,който имам е липсата на адекватни критерии,които да осъдят и порицаят невежеството. Признавам-забавна е,но не мога да проумея защо се харесва на куцо и сакато и става обект за подражание. А на всичкото отгоре тя има невероятно високо самочувствие и се изживява като мегазвезда. Иска ми се вместо аплаузи, Валентина да предизвиква порицание и срам. Защото това не е английски, не е правилно пеене и в крайна сметка не е повод за гордост.
За съжаление ставаме известни с покушението срещу папата, солунските атентатори и Валентина Хасан.

Румънско

2008-03-18T21:44:00.000+02:00

Преди време прекарах уикенд в Румъния. Никога не бях ходил там и честно казано имах интерес да разбера как точно изглежда тази страна; какво е от другата страна на Дунава-изобщо, тръгвайки у мен се преплиташе едно чисто познавателно любопитство с друг, ценностно натоварен възглед. Историко-географският ми интерес бе провокиран от факта, че знанията ми за северния съсед се ограничаваха с мамалига с пръжки, Мамая, делтата на Дунав и Карпатите, убийството на Чаушеску по телевизията, кръчмата на Странджата и най-елементарното представяне на това къде точно и с кого граничи тази държава.
От друга страна, бях излизайки от София се замислих върху чисто рационалните ми очаквания към Румъния. От познанството си с румънци съм разбрал,че не се отличават с някаква кой знае каква широта на духа и мисленето,дори напротив-характерните балкански черти си ги имат и ги проявяват точно по начина, покойто ги проявяваме и ние. Без да генерализирам, разбира се. Абе,с една дума- имах хипотеза,че са селяни от балкански тип, които поради една или друга историческа причина са теглили печелившата клечка при чопа. Tова от своя страна им е дало определено самочувствие, което не мисля, че е оправдано.
Така достигнах до Букурещ,който на пръв поглед ме впечатли единствено с плана си-ако мога да поясня-градът има план и е развиван по този план. Сравнението със София е излишно.
Прави впечатление,че страната е като че ли разполовена на две-до Карпатите се е ширнало огромно поле, а след това пред теб се разгръща един масив от отвесни скали,които откровено казано плашат. Покрай пътя се показват малки селца, които са застинали в началото на 20 век-струваше ми се,че след Първата Световна Война тук не е построено нищо ново- не знам дали това е за добро или за лошо. Но откровено пасторалният характер на страната като че ли е дала отражение и върху жителите- комбинацията от анцуг с бомбе ме впечатли искрено-чак ми се прииска и аз да поднося такъв ансамбъл J Не се шегувам-може и да е удобно...
С подобни мисли продължих по пътя към замъка „Бран”-по-известен като замъка на Дракула. ( не искам да споменавам колко ми се пикаеше по пътя,ама пусто пийнах кафенце и веднага ми се приходи до тоалетна,което донякъде ме напрегна в истинския смисъл на думата). Но, да се върна към своето пътеписание. Пристигнахме в замъка, който е започнал да съществува като дървено укрепление,по-късно превърнато в ловна резиденция на родата на Вампирчето, а в близко минало-разбирай 20 век е бил лятна резиденция на кралица Мария-същата Мара,направила двореца в Балчик. В подножието му има типичен пазар за сувенири,тип „Илиянци” от лошите му времена-селяния до шия! Колкото до самото шатенце-малко и спретнато,приятна гледка от 60метровата скала и много вятър ;)
Последва мястото,което най-много ме впечатли-Рашнов! Средновековен замък,съхранен с къщите и автентичната атмосфера буквално от 12-14 век! Жестоко беше!Малки къщури, крепостна стена, зловещ вятър, който караше прозорците стряскащо да поскърцват и едно разпятие, висящо от стената на една стена. Като допълнение, мога да добавя клетката за мъчения и висящите гривни за ръчички,отново с цел измъчване. Не бих живял в подобно място...
Моето пътешествие продължи с едно типично буржоазно градче беше Брашов. Тул видях разполовяването на страната. До Карпатите огромна равнина и лек балкански пейзаж, след което-подредени по австрийски сгради, площад-кръгъл-тип „пазарен”,катедралата, кметството. Нямам думи! Действително бях изумен за това как е подредена тази страна и изумлението ми дойде след като видях Брашов.
За да продължа с разказа трябва да обясня за приятното зимно хотелче,в което бяхме настанени. Борове,сняг,ауууу!Приказно беше!Приказно! Единственият проблем беше комуникацията между мен и обслужващият персонал. Язък ми за езиците,които владея, които в никакъв случай не ми помогнаха. Честно казано това малко развали,съвсем малко,впечатлението ми от румънско.
Стигнахме до Синая,където за малко бях екскурзовод (хехе) и невероятния дворец на Хохенцолерн-Зигмаринген (що за име,бонже). Колкото до Букурещ-като изключим централната част-дълбока балканска дупка.Но в центъра е приятно. И най-важното-градът е с план! Архитектурата е запазена от началото на 20ти век, а улиците леко имитират парижките. Не искам да споменавам за огромното сдание на Парламента, което напомня за изродските способи на социалистическата държава. Втората по големина сграда в света след Пентагона! И булевард,който трябва да приютява партийните функционери. Като добавим и 90-те метра под земята, ми се струва, че цената, която са платили повечето бивши социалистически държави е огромна. Демонстрацията на сила, власт, мощ над поданиците ми се струва абсолютно ненужна щом като си взел толкова много от тях.
Румъния е доста сходна с България. Наистина. И като външен вид, и като усещане. Струва ми се,че бихме имали много взаимна изгода помежду си ако повече си общуваме. И поречието на Дунава ще спечели, а и ломчани ;)

България.2008-ма

2008-02-29T13:12:00.000+02:00

Гледахте ли изданието на Music idol във вторник?Дори и да не сте,ще разкажа защо започвам с този пример.
Беше кастингът от Варна и ми се иска да се спра върху изпълнението на незрящото момиче Илона Калчева, ако не бъркам името. Съвсем честно си признавам, че бях поразен от изпъ.нението й. При това на фона на останалите нахални и бездарни участници,жадни за слава или просто за минутите телевизионно време. Илона излезе и се справи прекрасно. Винаги съм се възхищавал от тези хора, които са успели да преодолеят един свой проблем и са развили умения, които ние не притежаваме. Силата на духа е първото такова.
Много ми се иска тя да продължи до финала, защото ако я допуснат това ще бъде знак за човечност. От хора, чийто деца бяха показани по BBC, а оттам и в цяла Европа като емблема на грешна политика спрямо поставените поради чисто обективни обстоятелства в неравностойно положение деца. Неслучайно домът в Могилино и дискусията около филма „Баклава” ми се струват особено важни и симптоматични за моментната снимка на обществото. В него няма нищо друго освен празнота,бездуховност и безсърдечност. Оттвсякъде се стича на талази (като Вазовите) враждебност и неуважение ; неграмотност и бездушие, и най-страшното- безразличие към заобикалящата те действителност. Могилино не е прецедент. Това е рецидив! И антихуманното отношение към тези деца не може да бъде заместено с кампании като „Великолепната шесторка”. Признавам значимостта на парите и бях изненадан от сумата, която събра това шоу, но не мога да остана равнодушен към буквално изоставените деца и гледките, които видях из нет-пространството. Ужасяващо е, че по същото време социалното министерство, което е пряко ангажирано с грижата за тези заведения не направи абсолютно нищо, за да подобри условията на живеещите в дома деца. Сега ще бъдат построени нови къщи, в които да бъдат настанени и отглеждани. Но, отново се натъкваме на проблем- жителите на русенски квартал, в близост до който ще бъдат настанени децата, събират подписка срещу изграждането на тези къщички. Немея. Наистина.
Нямам какво да кажа. Това не е човешко,не е европейско, а още повече не е християнско. Честно казано малко ме е срам от откритата неприязън към тези,които не са избрали сами да бъдат такива,каквито са. Господ така е отредил. Останалите,които не сме изтеглили по-дългата клечка, трябва да се грижим за другите. За съжаление все по-рядко ставаме свидетели на проява на обратното.
Заради това ни боли, когато гледаме „Баклава”. Това е нашият свят и ние категорично отказваме да излезем от него или поне да го променим с нещо. Колкото и малко да е то.
Започнах с изпълнението на Илона, защото ценим по-слабите от нас единствено при изява на определена дарба или при страховити истории като в Могилино. Не искам да заставам в позиция на човек,който коренно се различава от общата маса. И аз подминавам просяците по улицата, но поне се надявам,че имам възпитанието, за да проявя съчувствие. Агресията може да бъде навсякъде! Човечността я откриваме на все по-затънтени места.

Косово и други проблеми

2008-02-19T15:11:00.002+02:00

В неделя бе обявена независимостта на Косово. Близо до София се появи още една държава, остатък от мултинационалния конгломерат, наречен СФРЮ и ръководена от Тито и впоследствие от приятеля на Гоце Милошевич. След близо 20 години мъчително разпадане, в крайна сметка Сърбия остана без всякакви придатъци. Смятам,че това е един логичен завършек на започналите още с версайските договори процеси, които създават Кралството на сърби,хървати и словенци. Още повече, че националностите формирали тази псевдо-държава нямат обективна комуникация помежду си и доколкото те са съществували обединени, то е било по-скоро на ниво елити, вместо да има реален, всекидневен контакт между индивидите. Така логично се стигна до положението от днес. Хърватия, Словения,Македония, Босна,Черна гора,Косово-всички те не бяха обвързани на база исторически процес. Този експеримент с териториите на западните Балкани доказа своето неестествено съществуване. Мисля си,че Косово трябва да бъде държава, независима от Сърбия. Не е логично в област, населена с около 2 млн.жители, от които около 100 хил. сърби, да говорим за сръбска националност.

В хода на тези събития ми се струва,че българската държава застане в особена позиция, достойна само за съжаление. Изчакването,многофакторната политика, за която говори Първанов, не показват категорична политическа воля за ролята на България на полуострова. Желанието да угодим на всички, както и пресният спомен за енергийните договори с Русия са категорично доказателство за нестабилната и неясна българска позиция. Струва ми се удачно да се помисли и за политиката спрямо българското малцинство в Сърбия. Западните покрайнини са също толкова болезнена точка в българо-сръбските отношения, каквото е и Косово. Задълбочаващото се неглижиране от страна на правителството на този въпрос е пример за неадекатната му политика спрямо българските малцинства. А всяка национална държава се стреми към хомогенизация на населението си. Оставам с надеждата,че на правителственото заседание в четвъртък, ще имаме адекватно решение, а не поредната разкрачена поза, в стремежа да бъдем балансьор.

Relax!take it eeeeeeaaaaasyyyy!

2008-02-18T23:44:00.002+02:00

Днес приключих с предпоследната сесия като бакалавър. След определено количество срам,който не е регулатор,ама ме натискаше и притискаше цели два дни, взех и последния изпит. Освен това си изчислих и успеха и ако всичко върви нормално,може и да го добутам до писане на дипломна,което не заслужавам-имайки предвид мързела си...
Но,засега не ми пука!Целеположих и сега съм в процес на изработване на великия разказ за себе си,който да оправдае целта. Някак съм в неопределено състояние,което ме вкарва в конфликт с другарите ми,заради нежеланието ми да пия по много и да окъснявам из софийските кръчми :)
Хороскопът ми си го бива в последните дни!Този Бог,гуру на моето съществуване-Емил Лещански-предрича засега все благини,цветя и рози по пътя ми :)))И за да не изневеря на заглавието искам да споделя какво ще правя след пет минути-мммм-ще се излежавам в мекото си легло и ще пия успокоителния си чай!Искам да избегна повторно пъшествие до болница "Св.Наум",на 4-ти км!

14.02

2008-02-14T17:04:00.001+02:00

Излязохте ли навън да видите за какъв ад става дума?Хиляди маса народ, които се разхождат с балони във формата на сърчица,целуват се и демонстрират своята обич.Алоооооооооооо!Няма такъв филм!Любов ли-грънци!Всеки си гледа интереса:)Събрали са се,защото имат свободно време, което няма как да бъде оползотворено! Наистина си го мисля.Приемам и критика,разбира се!
Никой не зарязва лозници или пък да почете Успение Кирилово! Я,погледнете православния календар!Те ми се целуват...лигни

Hasta la vista,Kat!

2008-02-12T15:20:00.000+02:00

Кат тръгва за Испания. Мъчно ми е,защото няма да я виждам много дълго време. Ще ми липсва уникалното й чувство за хумор и нагласа към света. Определено тя е един от цветните хора, които познавам. Ама тя пак ще си е такава, когато се видим пак. А и си мисля и за всички приятни неща, които съм сигурен, че ще й се случат и съм по-спокоен. Академичният обмен е едно от нещата, за които си мисля, че всеки един трябва да изпита, за да се почувства Еразъм :)Толкова е хубаво да пътуваш и общуваш със свежи хора! Затова!Кате-НЕ внимавай с фиестите, сангрията и останалите съблазни, до които ще имаш пряк достъп! Вложи си кинтите в пътувания и няма да съжаляваш!Това е първокласен съвет от Мандичев. Мисли ли си и за нас,пиши веднага щом можеш!Не мога да забравя,че първият си мейл,който получих в Bruxelles беше от теб. Така добре ми стана-в момент,когато имах нужда от другарчетата си :)
Е,какво друго да ти пожелая...забавлявай се-много добре знаеш как да го направиш весело!Аз ще се постарая оттук да те правя съпричастна към случващото се с нас!
Muchos besos!

За сводничеството

2008-02-08T12:51:00.000+02:00

Както всяка сутрин и тази не изневерих на навиците си. Позамих се,ходих до тоалетната, сипах си кафе и пуснах телевизора, за да разбера какво се случва по света и у нас. След което настъпи моята драма-навсякъде, който и канал да гледах, чувах информацията за излизането от затвора на Ванко 1. ОК,казах си, по една или друга причина публична фигура. Е,да,ама след това го чух във всички радиостанции, на всеки кръгъл час. Е,хайде стига! Що за държава е това, в която няма друга актуална новина освен излизането от затвора на някакъв сводник, който на всичкото отгоре беше покровителстван от депутати.

Ако продължа с прегледа на новините, трябва да се спра върху нахалството на Нихат Кабил, който видите ли, винаги се е съмнявал че в министреството му имало корупция и се борел с всички сили против нея. Но, как можела да се открие корупция в структура с 15 хиляди служители в цялата страна, 15 държавни агенции и два фонда на ЕС?Жив да го ожалиш! Кахъря се ден и нощ за горкия министър, който се слави с липсата на познания в областта на чуждите езици. Чудя се кой ме дразни повече-Румен Петков или Кабил...Нагли до безобразие!

Ама така е-като модернизацията в България е преждевременна!

Електронна граница

2008-02-07T11:51:00.000+02:00

Вероятно сте чували за последното малоумие от страна на МВР?Ако не,отворете тази страница. Нямам думи. Вече и в интернет ме следят...Подкрепете инициативата!

Live from Buena Vista!

2008-02-07T10:18:00.000+02:00

Снощи изтръпнах. От изкуството, от харизмата, от станалите на крака повече от 5000 души в зала 1. Музикантите от Buena Vista направиха страхотно шоу, за което ще си спомням дълго време. Впечатляващи изпълнения, танци до изпотяване и атмосфера, ухаеща на Хавана, океан и страстни жени. Беше велико!Не се шегувам...Макар и не първа младост, музикантите от този вариант на Buena Vista по нищо не отстъпваха на Ибрахим Ферер и неговите колеги от предния състав. Още съм под впечатление от снощното изживяване и неслучайно. Беше много повече от естетическа наслада. Музиката им ме накара да забравя макар и за 2 часа неприятните, всекидневни настроения и размисли и да се отпусна и наслаждавам на това, на което бях свидетел.

Единственото неприятно бяха т.нар. охранители, които караха танцуващите да сядат по местата си. Защо-не ми е понятно...Надявах се,че употребата на груба сила по отношение на публика на такъв концерт е нещо, което трябва да сме оставили в началото на 90-те,но първичността на тези хора ме стъписа. Но,дори и те не можеха да помрачат страхотното шоу,което се развихри в НДК.

Благодаря!

О,свещена простота!

2008-02-06T17:45:00.000+02:00

Не знам дали си въобразявам,но напоследък съм адски възмутен от хорската простота. Може и да си внушавам,ама откровено се дразня на индивиди, които с невежеството си провалят бъдещето и развитието на другите около тях. За да не бъда голословен, ще приведа конкретен пример- една част от колегите ми заминават из странство, за да осъществят академичен обмен, а други (разбирай Калина) не стига,че не заслужават подобна възможност провалят други,които биха могли да се възползват от програмата. Е,бива ли?!?! Нали в модерното,разпаднато общество, индивидите са взаимообвързани и трябва да бъдат отговорни към постъпките си и към другите. Надявам се искрено някой да й го каже това, защото заради такива хора, тези с възможности и потенциал не успяват да покажат на какво са способни. Много се ядосах!

3 за 2

2008-02-04T15:29:00.000+02:00

Миналата седмица влязох в една книжарница, в която имаше промоция "Взимаш 3,плащаш 2 книги". Е,възползвах се. Ама ми беше криво. Книгите са на промоция. Ликвидация. Тотална разпродажба. Както искате го наречете. Стана ми тъпо за книгите и заради това, че напоследък все по-рядко срещам човек, който да има адекватно отношение към излизащите книги. Малко се чете, а колкото по-малко се чете, толкова по-бедни откъм въображение са хората. Признавам си,че напоследък ми се случва да чета повече специализирана литература, вместо разтърсваща ме история, която да ме кара да зачитам и да не оставям книгата, докато не я изгриза от корица до корица. Това е тъжно. Защото си мисля,че възпитаването с книги е по-разумно от това с компютърна игра. Вероятно съм консервативен и вероятно заради това имам негативно отношение към компютърните игри, но съм дълбоко убеден,че трябва да се налага четене. Колкото и да е трудно и колкото и усилия да коства, само по този начин ще се намерят хора с мнение. А това е важно. Да се вълнуваш от заобикалящото те и да изказваш това, което то предизвиква у теб.

Нещо,което ме кара да мисля

2008-02-01T18:10:00.000+02:00

Днес чух една песничка, която отдавна не бях слушал,но която изключително много ме разтърси. Поствам текста и линк към едно,меко казано,неуместно клипче ;)

Безсъние

Пропадах някъде, но всичко беше истинско

- страха от удара, очакването, сблъсъка.

А после кацнах върху мислите

и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето

оглеждах от високо всички улици.

И виждах рицарите, стъпили във стремето

на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие

започнах да разпитвам плахо хората:

къде започва пътя към надеждата и

свършва кръстопътя на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите

и се събудих гол от писъка на вятъра.

Моторен шум потъваше във ехото

със рокерите, тръгнали нанякъде.

Със рокерите, тръгнали нанякъде

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие

започнах да разпитвам плахо хората:

къде започва пътя към надеждата

и свършва кръстопътя на умората?

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде.

Сус маааааааааа!

2008-02-01T17:44:00.000+02:00

Алоооо!Какво става,бре?Какви са тия глупости????За къде сте тръгнали,бе,пилета?Как ще ми правите сперматозоиди от женски нам'си кви глупости?Къде се е чуло и видяло?Леле,как мачистки се разсърдих...ама обяснете ми-природно ли е?Целесъобразно ли е или вече толкова защитаваме хомо-двойките,че дори лесбийките няма да имат нужда от спермо-донор.
Чудят се с какви неща да се занимават!Ама,сериозно питам-някой би ли използвал подобен метод за възпроизводство?Как ще обясните на детето откъде идват бебетата?Ама занемях,да ви кажа.

Присъди

2008-01-30T07:33:00.000+02:00

Тръгвам от едно заглавие, което прочетох тази сутрин във вестник "Стандарт": "Гледат делата на Ставийски и Митьо Очите през 15 минути". Кое ме предизвика? Факт-и двамата са престъпили закона,но дали трябва да бъдат приравнявани? Честно казано, от няколко дни мисля за Максим Ставийски и това, което той направи. Предизвика катастрофа, в следствие на която едно момче загина, а едно момиче все още лежи в кома и плаче, когато чуе гласа на майка си. В никакъв случай не го оправдавам. но ми се иска да се замислим за Ванко 1, за когото бе обществена тайна, че е сводник, за същия Митьо, който в крайна сметка сам призна, че е наркобос. Струва ми се, че инцидентът с Максим бе използван, за да може изключително слабата държава да каже-ето, действаме и вкарваме в затвора престъпниците. Само преди година, същата тази държава и всички нейни най-лични моми и момци се надпреварваха да се снимат със световния шампион по фигурно пързаляне. Защото, когато построят пързалка в центъра на София, то тя е с изключително ниско качество и се получава каша след 10-тина минути пързаляне. Уважавам изключително дълбоко мъката на пострадалите, Ставийски трябва да понесе наказанието си, но ми се ще да излезе някой и да заяви поне опит за обективна позиция спрямо него. Не искам да хиперболизирам качествата му на спортист, за сметка на чисто човешкия му грях. Не ми се вярва,че след 5,10,50 години утвърдена сила в зимните спортове като България ще успее да излъчи отново световен шампион. Мисля си, че абсурдът в случая идва от изцяло двойственото отношение към трафиканти на хора, наркопласьори и контрабандисти, които се издирват с месеци, години и когато евентуално бъдат заловени, се оправдават от българския съд. Наказанието Ставийски вече си го търпи-животът му едва ли ще бъде възстановен в предишния си вид. Проблемът е,че законът не действа спрямо всекиго във всеки един случай. Надявам се днес делото да приключи и Максим Ставийски да удовлетвори иска на родителите на Мануела.

Go down,Moses!

2008-01-28T22:22:00.000+02:00

Дали заради Орхан Памук, дали заради зимата, дали пък просто заради отекващото -тутуфтутуф,тутуфтутуф..., днес в съзнанието ми изскочиха хиляди миризми и усещания,които бях оставил в детската си чувственост. Първичната радост от пътуването с влак, съчетана с аромата на застоял български влак ме върнаха с мноооогггоооооо години назад и се замислих за нещата, които оставяме зад гърба си. И после безвъзвратно забравяме. Отдавна не бях пътувал с влак до Благоевград. Този уикенд го направих и се усетих странно чужд на ситуацията. Нямах онова търпение, с което се потапях в равното движение, а напротив- в един миг загубих търпение и излязох от купето. Ако пушех,щях да запаля. Загубил ли съм този тип мислене или далечността идва от порастналостта. Не знам дали съм се развил в някаква посока, но със сигурност приятната емоция от дългото пътуване по пътя, се е притъпила. Кое бе различното този път?Аз съм аз, но другите вече не са те. Мамка ѝ на алиенацията! Не ме кефи! Искам да съм част от общност!Не студентска, не професионална, а приятелска, интимна общност! Дали някой ме разбра?Дано..., защото иначе ще го пратя с БДЖ до Тутракан :)

Значимите други II

2008-01-23T21:24:00.000+02:00

Както споменах вече,задължително в живота на всеки един има определен кръг от хора,които оказват впечатляващо влияние върху теб. Е,да,но мисля, че има различен тип общуване и в него имаш нужда от различен тип индивиди. Много се радвам,че случайността,съдбата или провидението ме е срещало с най-различни хора. В момента ми се иска да поговоря за колегите си в Софийския Университет. Изключително ги уважавам и се радвам,че попаднах точно на тези хора, в точно този момент от живота си.

Както виждате, това са Кат и Невена. Такива чисти души няма или поне аз не познавам. Много съм им благодарен за всичко,което са направили за мен, а именно-винаги са ме насърчавали да бъда много естествен и непосредствен. Рядко съм притеснен от общуването си с тях,което ги прави особено приятни събеседници.

Непознатите физиономии са на другарката Славчева и другарката Вероника. Част от дружината на веселите и същевременно с това доста умнички моми. Безкрайно търпеливи и добри с мен,само ще помоля Цвети да опита да говори маааалко по-тихо :))

Мария си я спомням от 10-ти клас,когато играхме някакъв мач с ФЕГ. Няма как да е иначе-висока,руса мома :) Та,няколко години по-късно се озовахме в един курс. Освен,че е красавица,Мара си е доста рефлексивна-понякога ме изумява с адекватните си реакции и с наличието на позиция по важни,житейски проблеми. Много я харесвам именно заради това,че мисли доста,а че мненията ни съвпадат е само бегъл детайл към описанието:)

Тази весела,полу-пияна компания,представя едни весели другари, с които ми е особено приятно да се наливам!Значимите ми други по чашка,дет' се вика :)Още едни от тези,без които нямаше да съм същия!

Малко за мен

2008-01-21T20:42:00.000+02:00

Пускайки google, открих нещо доста забавно!

Цъкни тук.

За изборът на национален символ

2008-01-21T19:41:00.000+02:00

Тази сутрин гледах интервю на Ани Цолова с организаторът на националната кампания "Българските символи" . Искрено съжалявам,че не запомних името на госпожата,но идеята ми всъщност е друга. От няколко месеца тече тази инициатива,която цели да избере национален символ, с който да се промотира България. Гласуването в настоящия момент се извършва чрез посочения сайт, а от февруари месец ще има възможност за гласуване посредством анкета, разпространявана на хартиен вариант.

Гласуването е разделено на няколко категории-Природни забележителности, Културно и историческо наследство, Храни и напитки и до момента водят крепостта Царевец, Мадарският конник и киселото мляко.

Идеята ми в момента е да се замислим до колко са нужни подобни акции. Ако трябва да рекламираме страната си-ок, но защо тази реклама не върви паралелно с кампания- Да осигурим любезно обслужване на клиентите. Защото това в България е на доста ниско, да не кажа просташко ниво. Наясно съм,че това доста трудно би се случило, но бих се радвал и бих се включил активно в подобна инициатива.

А ако трябва да кажа какво мисля за изборът на български символ-Царевец го свързвам с разцвет на българската държава-очевидно липсващ в момента; Мадарският конник-общо взето, подобна метафора-конникът, с вид на водач,целеустремен и т.н.-или аз го тълкувам така. Мисля си, че нашият символ би било по-подходящо да бъде някои литературен герой. По-конкретно имам предвид Бай Ганьо или Андрешко. Дребното,комплексирано поведение,стремежът за постоянно надлъгване и доказване,че другите и държавата са лошите,превръща самата държава и другите във враг. Самореализиращо се пророчество. И за да не бъда голословен, бих цитирал Алеко и финала на "Бай Ганьо в Русия" - " Довиждане, бай Ганьо! Обикаляй Европа, разнасяй по всички краища произведението на нашата хубава Розова долина и... моля ти се бе, бай Ганьо, взирай се по-дълбочко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки!... "

Дръж се борче,идва скиорче!

2008-01-20T19:13:00.000+02:00

На стари години реших да се уча да карам ски!Не че е много похвално да съм чакал бая време,за да се реша на таз стъпка,ама все пак-меракът е важен:)

И така днес за първи път се качих върху двете дъски и се опитах да се понеса по необятната писта. Около мен фучаха скиори и бордисти,а ний с Невена се потяхме да се пуснем за секунди и след това около 20 минути да се качим пак.Ех,че беше весело!Ако Ронката не е толкова търпелива и добра с таз лузърите,не знам как щях да издържа. Аз,честно казано,не бих бил толкова спокоен с двама нефелни скиора...

Обаче-щом се качиш горе,всичко е възможно!Справка-Мандичев,който вече пада и става,пуска се и прави рало,а вече е напред и със завоите :) Исках да споделя какъв кеф изживях!Отдавна не ми се беше случвало да съм толкова доволен от себе си:) А за отпадналото напрежение след цял ден под върха няма какво да говорим.

Т.е.-взимайте дъски,ски или найлони и хайде на планина :)

P.S. Снимката не е моя!И по-добре...

Размисли

2008-01-19T17:41:00.000+02:00

Седя и си мисля на топло вкъщи,навън снегът бавно,но сигурно се стапя все повече,а съботната вечер ме очаква да я завладея. Размишлявам за влиянието на алкохола върху индивидите. Каква е тази химична смес,която може да те накара "силно да любиш и мразиш". Не съм сигурен,ама си мисля,че не е нужно да изпиеш огромни количества,за да се почувстваш по-силен,по-смел,по-готин. Защото в един момент се оказва,че не помниш и трябва да сглобяваш пъзела. А аз съм фен на пиенето. Наистина. Та,как от елегантен съпорт на лафчето,хората се събират, за да се напият.Или се напиват,за да се съберат.Обърках се...А за целите на пиенето,изобщо не искам да отварям дума :) След малко отивам да се видя на по чаша с приятели...Когнитивен дисонанс :)

Значимите други

2008-01-18T18:30:00.000+02:00

Осъзнавам,че в живота ми има други,моите приятели,които винаги са моят коректив за това или онова. Е,да,обаче има и хора,които съм срещнал за съвсем кратък период от време и които са оставили отпечатък в мен. Хубавото е,че мога във всеки момент да потърся тяхната гледна точка и да видя отражението си в техните очи. И тъй като в момента усещам нужда да покажа "значимите си други",то ще опитам да им направя кратък преглед .
Ще започна с близките си хора от гимназията,тъй като благодарение на тях успях да развия себе си и да съм това,което съм в момента.

Даниела. Момичето с големите гърди,което винаги може да ме приземи или да ми повдигне духа!Много я обичам,защото знае неща за мен,които аз самият не предполагам :)

Тук се появява Ясен. Ако го попитате,ще ви каже, колко много ме мразеше в 8ми клас. И аз яко му се дразнех. Малии! Изключително добре знае кога може да се забавлява и кога да спре с лиготийте. Знам,че мога да свирна и да дотърчи винаги,щом имам нужда от него!

И ето го Влади! Изключително много му се възхищавам,наистина. И за него,както за Ясен съм сигурен,че ще ми помогне винаги.

Това са хората,от които никога не съм се притеснявал в общуването си. Нямаме много тайни помежду си и се разбираме в повечето случаи само с поглед.

Петъчно

2008-01-18T15:52:00.000+02:00

Днес не съм на работа. Путин е в София, а утре започва предпоследната ми сесия като бакалавър. От една страна това малко ме изнервя,защото съм края на определен етап от развитието си,а не усещам видимо израстването-ако се предполага да се случи такова.От друга обаче,се чувствам подготвен за някои социални факти като неща :)
Леа,Кат, Киро и още някои колеги заминават за своя Еразъм. Малко им завиждам...макар че си спомням колко нерви изхабих миналата година преди да тръгна.Но когато си помисля колко е полезен този обмен за всеки,даже съвсем явно си им завиждам! Все пак,мога да им ида на гости!Нали затова сме колеги ;)
Подстригах се. Какво му остава на човек,освен да се почувства малко по-хубав,да обикаля около него приятно русо момиче със светли очи и да ми втрие тоник в главицата. Доволен съм от новия салон,който посетих днес,защото има млади хора,цената не е висока,а и ми обръщат внимание.
В този смисъл,адски се вбесих от лелята в барчето,долу във факултета. Дойде и ни изгони,с което прекъсна сладката приказка,която се бе възцарила. Мястото било само за храна!Ха!Правя оборот там всеки ден, а и ми се струва малко неучтиво да гониш клиентите си...Ама така е-Made in Bulgaria.
Australian Open върви с пълна пара,а аз съм гледал един-два мача. Сега поне имам малко време и зяпам Родик,който се излага-2 на 2 с Колшрайбер и 3 на 3 в петия сет. Не е лош,мачът. Дано вечерта да се поотпусна в някое барче,че имам нужда да изхвърля негативна енергия.

България.2008-ма

2008-01-16T22:23:00.001+02:00

Моите страсти

2008-01-15T13:29:00.000+02:00

Non scholae,sed vitae discimus са казали древните, но в случая не ме грее. Събудих се в 6:25. Имах тест и ме скъсаха.Положих усилия и няма резултат. Проблематично е и се чудя как да си повиша настроението. За втори път ме късат на изпит и сега се чувствам доста лузърски. Не знам дали трябва да възприемам това като критерий за собствената ми глупост, не-интелигентност или липса на ерудиция, или като обективна реалност, която трябва да бъде възприета и разбрана. Усещам липса на равни условия, при които да се състезавам и да покажа възможностите си. Винаги съм се възприемал като индивид, който може да разсъждава и да осмисля разни неща от действителността. Оказва се,че при решаването на тест по Теории за модернизациите, това не е така. А не ми харесва и това, че положих някакви усилия, за да се проваля с гръм и трясък. Не си и мисля да обвинявам някого, да твърдя, че има заговор срещу мен или нещо от този сорт.
Мисля си само,че използвайки сравнително-исторически метод ( най-тъпият възможен,но най-удобен), заставам под екземпляри с ограничен интелектуален капацитет. А подобна констатация малко не ми харесва. Възмущавал съм се от хора, които не правят разлика между Модернизъм и Модерност, а накрая се оказва,че те получават реален резултат за своите умения, а аз-претендиращ да мога да направя много повече от тази разлика, съм в дъното.
Успокоява ме единствено мисълта, че имам възможност да докажа своите качества още веднъж, но ми се струва като възмездие за сторени грехове. Съвсем сериозно. Може и да драматизирам прекалено. Ма,ми е тъпо,мамка му.

Личната ми карта

2008-01-14T11:55:00.000+02:00

Преди две седмици посетих свой приятел,живеещ в Студентски град. На входа, портиерът освен информация за стаята, в която отивам, поиска от мен ЕГН и настоящ адрес. При въпрос от моя страна защо е нужна тази информация, тя ми отговори- "Има наредба!". Предоставих тези свои лични данни, но случаят остави у мен неприятно усещане.
Проблемът с личните данни не спира дотук. В събота отидох да карам зимни кънки в пързалка "Славия". Там, при даването на кънки под наем, служителката ми поиска лична карта или депозит от 100 лв. срещу получения чифт кънки. Незнайно защо, от лявата страна на гишето имаше надпис, който указваше, че : "Кънки се дават само срещу депозит от 100 лв. или личен документ". Последва кратка разпра с момичето, което предоставя кънки и не след дълго се стигна до взаимно съгласие, че трябва да се даде личен документ-какъвто и да е, а не обезателно лична карта.
Тези случки ме накараха да се поразровя в административната уредба, която урежда проблемите с личните документи и как са защитени личните данни на гражданите от страна на не-държавни организации-например-Ръководството на зимна пързалка "Славия". Ето какво открих за личните данни в Закона за защита на личните данни :

"Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
(2) Обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В тези случаи разпоредбите на глава трета не се прилагат."

Това е членът, който регламентира обработването на личните данни на индивидите, граждани на Република България.
Ето какво казва следващия го, член, формализиращ забраната на употреба на личните данни:

"Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) Забранено е обработването на лични данни, които: 1. разкриват расов или етнически произход;
2. разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели;
3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном. "

Очевидно е,че има много повече обстоятелства, при които се изискват личните данни, в сравнение с тези, които забраняват това искане. Не съм специалист, но ми се струва, че би трябвало да бъде обратното. И все пак има посочено изричното изискване, че лицето, на което се изискват лични данни, трябва да е дало изричното си съгласие за това. Притеснява ме първата алинея, която казва, че администраторът може да изисква тези данни при изпълнение на служебните си задължения. Струва ми се,че всеки гражданин има право да ограничи достъпа до личните си данни и това е част от демократичните свободи на всяка либерална държава.
Не претендирам да съм специалист в правната област, но искам да бъде защитен по смисъла на законите, които уреждат моите права в областта на предоставянето на личните ми данни.

Ден след като публикувах това свое мнение, Агенция "Фокус" публикува това .

Какво открих

2008-01-09T15:56:00.000+02:00

http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=351085

Съвсем случайно открих това писмо и си мисля,че е един показателен пример за всичко, което ни заобикаля. Макар и от юни, може да се види, че макар и вечно търсещи оправдание в неинициативните граждани, институциите не са прави.

Отново за Кьолн

2008-01-08T09:06:00.000+02:00

Кьолн

2008-01-08T08:57:00.000+02:00

Тук иде ред на едно място,което ми направи изумително впечатление. Признавам си,че дълго време живеех с насадени представи за Германия,всичко немско,дисциплината и т.н. Ето,че трябваше да посетя един град,за да не приказвам туй-онуй без да имам подходящата основа. Ето и какво се случи там :

Това, което се вижда са основно кадри от прочутата катедрала-образец в бароковото изкуство, ако питате коя и да е енциклопедия в областта на ренесансовото изкуство. Действително е впечатляваща, а и усещането си заслужава. Проблемът са единствено хилядите стъпала, които трябва да изкачиш, за да се добереш до камбанарията и гледката над Рейн.

Париж!

2008-01-06T20:49:00.000+02:00

Възнамерявам да поместя разни снимки и да разкажа за преживяванията си из различни места,които съм посещавал :)Започвам с Париж,тъй като го чувствам особено близък. Определено бих отишъл да живея там. Струва ми се,че бих се чувствал на мястото си в столицата на Франция. Вярно е,че съм бил там само като турист и не познавам града от всекидневна гледна точка, но има нещо, което ме привлича.

Бил съм в Париж няколко пъти. През 2007 се случи така,че го посетих два пъти. Точно от тези последни мои посещения ще поместя впечатления и ще опитам да разкажа:) И така :

Катедралата "Нотр-Дам". Прелестно място,действително. Обожавам градинката,която се намира зад църквата-в случая си представете отдясната страна. Снимката е правена през февруари миналата година. Следващият фотос представлява Мандичев, в пълния му блясък:)

Няма как да минем без да има снимка на емблемата на града. Каквото и да си говорим,не мога да си представя Париж без Айфеловата кула. Кой каквото и да ще да казва, аз я харесвам. Вечерно време блести, а гледката от върха е неповторима. Препоръчвам я на всеки!
Какво би бил Париж без едно парти? На кораб, в самата Сена...вълшебство...

Това бе февруарското ми посещение на този фамозен град...Изпълнено с приятни моменти и наслаждаване!Хареса ми :)

Снимкитееее

2008-01-06T16:16:00.000+02:00

Уникална снимка!Дворът е в последния дом на Леонардо, намиращ се в малкото градче Амбоаз, а фигурата представлява букви, изписващи "Erasmus".

Интересното тук е,че паркът околовръст представлява експозиция на най-известните открития на Да Винчи и всеки може сам да провери доколко те са работещи :)

По време на бурна пиянска вечер в един бурен брюкселски бар :) Ciao,Silvia!

Същият бар,обаче групата е по-внушителна.Общо взето,може да се каже,че с тях изкарах 5-те месеца в странство.Не искам да изреждам имена, защото ще стане като сватбарска снимка!

Както е тръгнало,няма как да не Ви покажа и малкото пикливо човече, което е станало символ на белгийската столица. Manneken-pis, за когото се носят най-различни легенди е сврян в близост до Grand Place и съвсем естествено към него прииждат на орди туристите, посещаващи града.

За да има поне малка полза от всичко, което бръщолевя, ще се опитам да разкажа историята за статуята и се надявам, че ще простите евентуалните неточности :)

Известен е още като малкия Жулиен и представлява фигура на момченце, което пишка. Това от своя страна е символ на свободния дух на брюкселци. Поставена е около 1620 година и за построяването й се носят няколко легенди (чул съм ги от живеещи там) : едната е,че това по време на големия пожар, който французите предизвикали в града, едно малко момче угасило огъня, уринирайки; втората- богат жител на града загубил сина си и го открил след дълго търсене на този ъгъл

и третата, която аз най-много харесвам се отнася до неизвестен скулптур, който поставил тази статуя, за да се присмее над просташкия нрав, царящ в Брюксел!

Пролетни!

2008-01-06T16:12:00.001+02:00

Това съм аз пред един от замъците, намиращи се по бреговете на река Лоара. Това е Chenonceau,най-красивият, поне според мен.Ще разкажа накратко това, което запомних от екскурзовода, който развеждаше там-не е много,ама колкото да не е без хич!

Та,замъкът е популярен и като "Замъкът на Дамата", тъй като там са живеели предимно куртизанките на френския крал. Построен е през 16 век от Катрин Брисоне, а вътре обзавеждането е от времето на Катерина Медичи. Има картини от Рубенс, Тинторето, а градината наоколо е уникална!Наистина, няма друга такава...

Същото замъче.

Тук се качих на една въртележка в Тур, пред статуята на Жана Д'Арк.

Пак!

2008-01-06T16:04:00.000+02:00

Воаяжът, който си устроихме с моята мама до Кьолн, когато тя ми дойде на гости в Брюксел. Тук съм на мост над Рейн, а зад естествено е прочутата катедрала.

Това е мама,след продължителното изкачване до върха на катедралата...Заслужаваше си, уверявам Ви!

Самият Атомиум!Построен по повод Световното изложение в Брюксел през 1958 и представлява визуално превъплъщение на концепцията за атома, модел на молекулата на желязото, увеличена 165 млрд. пъти. Атомиум се състои от девет сфери с диаметър 18 метра, разположени по ъглите и в центъра на огромен куб, съединени с тръби с диаметър около 3 метра. След края на изложението Атомиум трябвало да бъде разрушен, но толкова се харесал на гражданите, че те решили да го запазят. През следващите 46 г. той се превръща не само в забележителност на Брюксел, но изпълнява и ред други функции. В него са разположени изложбени зали за различни тематични експозиции, в горната сфера има ресторант с панорамни прозорци, от които се открива уникална гледка. По тръбите, които съединяват сферите, се движат лифт и ескалатори.

2007

2008-01-06T15:59:00.000+02:00

Това е Брюж или Брюге, както е известен във фламандската част на Белгия. Невероятно романтичен град,обграден отвсякъде с канали-неслучайно е популярен като северната Венеция.

Амстердам. Достатъчно е...

Йордановден

2008-01-06T15:54:00.000+02:00

Очевидно,че серията със снимки от 2007 ще продължи бая дълго,така че ще взема да попиша туй-онуй. Днес е Йордановден, Богоявление, или Йордановден, е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана .

Още снимки

2008-01-02T16:52:00.000+02:00

Централният площад в Брюж. Това е Гент или Ган, както го произнасят местните. Типичен студентски град, център на Фландрия. Изключително уютен и приветлив.

Карнавалът в Бенш. Отляво-надясно: Су Джин, Мирко, Ясмин и Дориан. Карнавълът е под закрилата на ЮНЕСКО и с това знание пристигнахме там. Провежда се през седмицата на Сирни Заговезни. Уж голяма забава, ама аз нещо не я усетих. Имаше маса маскирани хора, с типични костюми, които цял ден обикаляха града-разбирай селото и вечерта трябваше да замерят туристите с мандарини. Традиция. Да де, ама дойдоха и хвърлиха две мандарини и се прибраха.

Моята 2007

2007-12-31T11:53:00.000+02:00

Тъй като не съм особено активен в тази онлайн-сфера,а и поради личните ми уверения,че от 2.01 започвам нов живот,сега ще направя кратък преглед на събитията,които ме връхлетяха през отиващата си година. А те изобщо не бяха малко!Уау!Наистина,през 2007ма спечелих много,а и загубих много...Настроението ми е такова,че си пожелавам много здраве и късмет през новата година и да постигам това,което съм замислил :) С Бога напред,както се казва!!!

Ще приложа снимки,които мисля,че биха описали моята 2007-ма година!Ето:

Септемврийско

2007-09-11T08:35:00.000+03:00

След дълга и продължителна пауза май е време да поактуализирам това пространство. Нали трябва и аз да не се излагам, а да стоя в крак с времето. А то в момента изисква постоянна промяна и актуализация на случващото се наоколо. Та-в момента бих искал да разкажа за последните обзели ме страсти.
Попаднах в ситуация,която мислех,че едва ли ще ми се случи отново,но...никога не се заричай,както му се казва:) Реших да се пробвам да поработя на място,пряко обвързано с университетските ми знания. Няма лошо,ще речете вий и ще сте прави. Да,обаче попаднах в кръг,доста ограничен от гледна точка на стремежи и въжделения (ама че думи използвам). Натъкнах се на елементи,които не се интересуват от нищо друго,освен от собственото си изтъкване и са готови на всичко,за да те премажат и достигнат до поставената от тях цел. Не го разбирам това,аз. Вероятно и аз съм леко сбъркан,но не мисля,че животът се състои единствено в целенасочено и нагло незачитане на другия,само и единствено с цел,ти да успееш. Та така.

Mai

2007-06-07T23:14:00.000+03:00

Sram,sram!

ne moga da razbera zasto,ama ne mu varvi na tova blogce ;) vseki put,kogato sedna i si kaja-eto sega vece ste zapocna da go vodq redovno i nesto mi se slucva-zvani telefon, nqkoi marda iz bezbroinite chatove...a i nqkak se draznq,ce nqma KIRILICA!

April

2007-05-03T11:07:00.000+03:00

Eh,ce vreme mina! ama i az sum edin zabravan;) kakto i da e-ockavah da mi se sluci nesto,za da ima kakvo da razpravqm sled tova nalqvo i nadqsno. I tui-april...mina! mesec na novi prejivqvaniq,novi emocii....posestenie na moqta mama-pocuvstvah se za moment kato vkasti-patuvaniq-razbira se-partita i t.n.t.n.t.n.
Sega zapocvam da uca!naistina!imam motiv,cel,a ako egoto mi bade naraneno-nqma da si go prostq!
Sega vece si sqdam na kula i se zahvastam za rabota-nikoi nqma da mi q svarsi....
Haide-leka i dohodna!!!!

Aprilsko

2007-04-02T09:21:00.000+03:00

Dobro utro na vtori april. Dnes ste preobladava slancevo vreme,vazmojni sa zaoblacavaniq. Dobro utro v parviq den ot strastnata sedmica...tova se cuva obiknoveno ot informacionnite kanali,koito polzvam tuk. Mnogo e veselo,vinagi radioto mi e bilo lubima media. A sega oste povece mu se kefq.

Dnes nqkak sum v dobro nastroenie i mi se stese da ponapisa nesto v tozi tui prelesten blog :)a oste povece mi se ste da sloja nqkoq snimka, za da se vidi kak se razvivam v tozi cas.

Moje bi e vreme da spra s depresarskite razmisleniq,koito pomestvam tuk,zastoto nesto i az zapocvam da se otegcavam ot sebe si. Nqma kak-struva mi se,ce mart ne mi bese mesecat.

Eto zasto smqtam da zapocna s razkazi za tozi kiten grad Bruxel.

Pristigaiki tuk,veroqtno gresno,imah izgradena predstava za tova mqsto. Estestveno,tq se okaza gresna i lekinko se razocarovah. Iskase mi se da popadna v centara na Evropa,koito da e oblahnat povece ot frenskata kultura. No!mejdu niskata zemq,France,Germany i okeanat-se e polucilo edno nisto. Sivi sgradi, nqkak ne me privlicasti gledki,mnogo administraciq i kliofnati v nistoto ofis-sgradi.Stranna smesica.

Slagam nqkolko snimki i ot kvartala,v koito jiveq,za da imam baza za razkaz. Opredeleno,Bruxel ne e moeto mqsto.Opredeleno ne mi se iska da jiveq tuk.

Ima i pritqni mestenca-Grand Place,Bois de la Cambre,razni drugi koketni parkceta. Ne lipsvat i geta...

Hm...

2007-04-01T10:43:00.000+03:00

Bonjour a tout le monde!
Stranna rabota.edin post mi se e zagubil neide ili az nesto ne sum napravil kakto trqbva,za da go pusna.kakto i da e-vajnoto e,ce sega sum mako po-sasredotocen i se nadqvam da ne praq takava greska vtori put!
E,vece sam vav vakanciq-ne ce sum se preucil;) ocakvam vizita ot maika si i broq dnite do neinoto idvane:)inace-nisto koi znae kolko interesno pokrai men. Razbira se,mislite za jivota i badesteto mi v nego prodaljavat,ama mislq,ce martenskata 'depresiq' e vece otminala. Gledam napred,radvam se na jivota,dokato e vreme, usestam sili u sebe si. Veroqtno se samoubejdavam v momenta,ama imam nujda.
Tozi put ste razkaja za nesta,koito mi se struvat dosta stranni. Razbira se,ce ide rec za coveski vzaimootnoseniq. Pitam se dali ima nqkakva prqka zavisimost mejdu proizhoda i nacinat na vazpriqtie na sveta. Pod proizhod razbiram vsqkakav vid-nacionalnost, semeistvo, priqtelski krag. Ili vsicki osobenosti se daljat na nqkakvi drugi obstoqtelstva? Zadavam si vaprosi i se opitvam da otkriq vrazkata mejdu nestata.PO-tocno da q razbera-zastoto vsicki znaem za razbiraneto ;)
Prestoqt mi tuk vinagi ste go svarzvam s takiva misli. Imah nujda ot podobno otdelqne ot rodnata sreda,za da mog nadnikvaiki v cujdata,da razbera i proumeq osobenostite na svoeto. Imam cuvstvoto,ce ste zatapeq v tazi Belgiq-ot naucna gledna tocka. Ne ceta nisto novo,a iskam da moga da vodq naucni sporove,da razsajdavam nad novi nesta... Da,veroqtno za sebe si go pravq,no navikat da razsajdavam za socialnata realnost, v momenta e nqkak na zaden plan. Ili na men taka mi se struva.

Salut!Hello!Zdraveite:)

2007-03-14T22:57:00.001+02:00

E,eto ce doide i moqt red da se vkluca v neobqtnoto blog-prostranstvo. Mandichev,priqtno mi e - Georgi Ivanov. 21 godini , rodom ot Sofia , BG ! Proud to be BG ! ne , seriozno - naposledak sam v osobeno nacionalisticesko nastroenie...

Kakvo moga da kaja za sebe si -mlad , krasiv , talantliv ,caroven,umen,osobeno sueten ...ehhhh ! biva blagini,biva,ama tova nikade go nqma!haha-sega seriozno-tova prednoto si ostava de , ama malko po-coveski prikazki. Mnogo mi e trudno da opisa sebe si,naistina, dori nevazmojno. Nadqvam se,drugarcetata mi da ponapisat nesto tuk za men,za da ne stoq golosloven.

Hm , osven , ce sum na 21 godini , sum student po Sociologiq,III godina,zavarsil sum NGDEK-fakt,koito osobeno cenq v biografiqta si i iztakvam nalqvo-nadqsno:)
I tui-v momenta se namiram v stolicata na Evropa-Bruxelat:)- i pravq svoq Erasmus-exchange v ULB. Golqma e zabava , naistina. Estestveno,dalgiqt prestoi izvan doma me kara da preotkrivam dosta nesta za jivota,a i za sebe si. Nai-vajnoto-razbrah,ce sum sposoben da se spravqm sas situacii,koito dopredi se samnqvah,ce ste uspeq.

V momenta se opitvam da kaca nqkakva snimka,ama nesto ne uspqvam...ssssss...ih, ce me e qd !Ha!uspqqqqh!