Моите страсти

Non scholae,sed vitae discimus са казали древните, но в случая не ме грее. Събудих се в 6:25. Имах тест и ме скъсаха.Положих усилия и няма резултат. Проблематично е и се чудя как да си повиша настроението. За втори път ме късат на изпит и сега се чувствам доста лузърски. Не знам дали трябва да възприемам това като критерий за собствената ми глупост, не-интелигентност или липса на ерудиция, или като обективна реалност, която трябва да бъде възприета и разбрана. Усещам липса на равни условия, при които да се състезавам и да покажа възможностите си. Винаги съм се възприемал като индивид, който може да разсъждава и да осмисля разни неща от действителността. Оказва се,че при решаването на тест по Теории за модернизациите, това не е така. А не ми харесва и това, че положих някакви усилия, за да се проваля с гръм и трясък. Не си и мисля да обвинявам някого, да твърдя, че има заговор срещу мен или нещо от този сорт.
Мисля си само,че използвайки сравнително-исторически метод ( най-тъпият възможен,но най-удобен), заставам под екземпляри с ограничен интелектуален капацитет. А подобна констатация малко не ми харесва. Възмущавал съм се от хора, които не правят разлика между Модернизъм и Модерност, а накрая се оказва,че те получават реален резултат за своите умения, а аз-претендиращ да мога да направя много повече от тази разлика, съм в дъното.
Успокоява ме единствено мисълта, че имам възможност да докажа своите качества още веднъж, но ми се струва като възмездие за сторени грехове. Съвсем сериозно. Може и да драматизирам прекалено. Ма,ми е тъпо,мамка му.