За изборът на национален символ

Тази сутрин гледах интервю на Ани Цолова с организаторът на националната кампания "Българските символи" . Искрено съжалявам,че не запомних името на госпожата,но идеята ми всъщност е друга. От няколко месеца тече тази инициатива,която цели да избере национален символ, с който да се промотира България. Гласуването в настоящия момент се извършва чрез посочения сайт, а от февруари месец ще има възможност за гласуване посредством анкета, разпространявана на хартиен вариант.

Гласуването е разделено на няколко категории-Природни забележителности, Културно и историческо наследство, Храни и напитки и до момента водят крепостта Царевец, Мадарският конник и киселото мляко.

Идеята ми в момента е да се замислим до колко са нужни подобни акции. Ако трябва да рекламираме страната си-ок, но защо тази реклама не върви паралелно с кампания- Да осигурим любезно обслужване на клиентите. Защото това в България е на доста ниско, да не кажа просташко ниво. Наясно съм,че това доста трудно би се случило, но бих се радвал и бих се включил активно в подобна инициатива.

А ако трябва да кажа какво мисля за изборът на български символ-Царевец го свързвам с разцвет на българската държава-очевидно липсващ в момента; Мадарският конник-общо взето, подобна метафора-конникът, с вид на водач,целеустремен и т.н.-или аз го тълкувам така. Мисля си, че нашият символ би било по-подходящо да бъде някои литературен герой. По-конкретно имам предвид Бай Ганьо или Андрешко. Дребното,комплексирано поведение,стремежът за постоянно надлъгване и доказване,че другите и държавата са лошите,превръща самата държава и другите във враг. Самореализиращо се пророчество. И за да не бъда голословен, бих цитирал Алеко и финала на "Бай Ганьо в Русия" - " Довиждане, бай Ганьо! Обикаляй Европа, разнасяй по всички краища произведението на нашата хубава Розова долина и... моля ти се бе, бай Ганьо, взирай се по-дълбочко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки!... "