Косово и други проблеми

В неделя бе обявена независимостта на Косово. Близо до София се появи още една държава, остатък от мултинационалния конгломерат, наречен СФРЮ и ръководена от Тито и впоследствие от приятеля на Гоце Милошевич. След близо 20 години мъчително разпадане, в крайна сметка Сърбия остана без всякакви придатъци. Смятам,че това е един логичен завършек на започналите още с версайските договори процеси, които създават Кралството на сърби,хървати и словенци. Още повече, че националностите формирали тази псевдо-държава нямат обективна комуникация помежду си и доколкото те са съществували обединени, то е било по-скоро на ниво елити, вместо да има реален, всекидневен контакт между индивидите. Така логично се стигна до положението от днес. Хърватия, Словения,Македония, Босна,Черна гора,Косово-всички те не бяха обвързани на база исторически процес. Този експеримент с териториите на западните Балкани доказа своето неестествено съществуване. Мисля си,че Косово трябва да бъде държава, независима от Сърбия. Не е логично в област, населена с около 2 млн.жители, от които около 100 хил. сърби, да говорим за сръбска националност.

В хода на тези събития ми се струва,че българската държава застане в особена позиция, достойна само за съжаление. Изчакването,многофакторната политика, за която говори Първанов, не показват категорична политическа воля за ролята на България на полуострова. Желанието да угодим на всички, както и пресният спомен за енергийните договори с Русия са категорично доказателство за нестабилната и неясна българска позиция. Струва ми се удачно да се помисли и за политиката спрямо българското малцинство в Сърбия. Западните покрайнини са също толкова болезнена точка в българо-сръбските отношения, каквото е и Косово. Задълбочаващото се неглижиране от страна на правителството на този въпрос е пример за неадекатната му политика спрямо българските малцинства. А всяка национална държава се стреми към хомогенизация на населението си. Оставам с надеждата,че на правителственото заседание в четвъртък, ще имаме адекватно решение, а не поредната разкрачена поза, в стремежа да бъдем балансьор.