Преди време прекарах уикенд в Румъния. Никога не бях ходил там и честно казано имах интерес да разбера как точно изглежда тази страна; какво е от другата страна на Дунава-изобщо, тръгвайки у мен се преплиташе едно чисто познавателно любопитство с друг, ценностно натоварен възглед. Историко-географският ми интерес бе провокиран от факта, че знанията ми за северния съсед се ограничаваха с мамалига с пръжки, Мамая, делтата на Дунав и Карпатите, убийството на Чаушеску по телевизията, кръчмата на Странджата и най-елементарното представяне на това къде точно и с кого граничи тази държава.
От друга страна, бях излизайки от София се замислих върху чисто рационалните ми очаквания към Румъния. От познанството си с румънци съм разбрал,че не се отличават с някаква кой знае каква широта на духа и мисленето,дори напротив-характерните балкански черти си ги имат и ги проявяват точно по начина, покойто ги проявяваме и ние. Без да генерализирам, разбира се. Абе,с една дума- имах хипотеза,че са селяни от балкански тип, които поради една или друга историческа причина са теглили печелившата клечка при чопа. Tова от своя страна им е дало определено самочувствие, което не мисля, че е оправдано.
Така достигнах до Букурещ,който на пръв поглед ме впечатли единствено с плана си-ако мога да поясня-градът има план и е развиван по този план. Сравнението със София е излишно.
Прави впечатление,че страната е като че ли разполовена на две-до Карпатите се е ширнало огромно поле, а след това пред теб се разгръща един масив от отвесни скали,които откровено казано плашат. Покрай пътя се показват малки селца, които са застинали в началото на 20 век-струваше ми се,че след Първата Световна Война тук не е построено нищо ново- не знам дали това е за добро или за лошо. Но откровено пасторалният характер на страната като че ли е дала отражение и върху жителите- комбинацията от анцуг с бомбе ме впечатли искрено-чак ми се прииска и аз да поднося такъв ансамбъл J Не се шегувам-може и да е удобно...
С подобни мисли продължих по пътя към замъка „Бран”-по-известен като замъка на Дракула. ( не искам да споменавам колко ми се пикаеше по пътя,ама пусто пийнах кафенце и веднага ми се приходи до тоалетна,което донякъде ме напрегна в истинския смисъл на думата). Но, да се върна към своето пътеписание. Пристигнахме в замъка, който е започнал да съществува като дървено укрепление,по-късно превърнато в ловна резиденция на родата на Вампирчето, а в близко минало-разбирай 20 век е бил лятна резиденция на кралица Мария-същата Мара,направила двореца в Балчик. В подножието му има типичен пазар за сувенири,тип „Илиянци” от лошите му времена-селяния до шия! Колкото до самото шатенце-малко и спретнато,приятна гледка от 60метровата скала и много вятър ;)
Последва мястото,което най-много ме впечатли-Рашнов! Средновековен замък,съхранен с къщите и автентичната атмосфера буквално от 12-14 век! Жестоко беше!Малки къщури, крепостна стена, зловещ вятър, който караше прозорците стряскащо да поскърцват и едно разпятие, висящо от стената на една стена. Като допълнение, мога да добавя клетката за мъчения и висящите гривни за ръчички,отново с цел измъчване. Не бих живял в подобно място...
Моето пътешествие продължи с едно типично буржоазно градче беше Брашов. Тул видях разполовяването на страната. До Карпатите огромна равнина и лек балкански пейзаж, след което-подредени по австрийски сгради, площад-кръгъл-тип „пазарен”,катедралата, кметството. Нямам думи! Действително бях изумен за това как е подредена тази страна и изумлението ми дойде след като видях Брашов.
За да продължа с разказа трябва да обясня за приятното зимно хотелче,в което бяхме настанени. Борове,сняг,ауууу!Приказно беше!Приказно! Единственият проблем беше комуникацията между мен и обслужващият персонал. Язък ми за езиците,които владея, които в никакъв случай не ми помогнаха. Честно казано това малко развали,съвсем малко,впечатлението ми от румънско.
Стигнахме до Синая,където за малко бях екскурзовод (хехе) и невероятния дворец на Хохенцолерн-Зигмаринген (що за име,бонже). Колкото до Букурещ-като изключим централната част-дълбока балканска дупка.Но в центъра е приятно. И най-важното-градът е с план! Архитектурата е запазена от началото на 20ти век, а улиците леко имитират парижките. Не искам да споменавам за огромното сдание на Парламента, което напомня за изродските способи на социалистическата държава. Втората по големина сграда в света след Пентагона! И булевард,който трябва да приютява партийните функционери. Като добавим и 90-те метра под земята, ми се струва, че цената, която са платили повечето бивши социалистически държави е огромна. Демонстрацията на сила, власт, мощ над поданиците ми се струва абсолютно ненужна щом като си взел толкова много от тях.
Румъния е доста сходна с България. Наистина. И като външен вид, и като усещане. Струва ми се,че бихме имали много взаимна изгода помежду си ако повече си общуваме. И поречието на Дунава ще спечели, а и ломчани ;)
От друга страна, бях излизайки от София се замислих върху чисто рационалните ми очаквания към Румъния. От познанството си с румънци съм разбрал,че не се отличават с някаква кой знае каква широта на духа и мисленето,дори напротив-характерните балкански черти си ги имат и ги проявяват точно по начина, покойто ги проявяваме и ние. Без да генерализирам, разбира се. Абе,с една дума- имах хипотеза,че са селяни от балкански тип, които поради една или друга историческа причина са теглили печелившата клечка при чопа. Tова от своя страна им е дало определено самочувствие, което не мисля, че е оправдано.
Така достигнах до Букурещ,който на пръв поглед ме впечатли единствено с плана си-ако мога да поясня-градът има план и е развиван по този план. Сравнението със София е излишно.
Прави впечатление,че страната е като че ли разполовена на две-до Карпатите се е ширнало огромно поле, а след това пред теб се разгръща един масив от отвесни скали,които откровено казано плашат. Покрай пътя се показват малки селца, които са застинали в началото на 20 век-струваше ми се,че след Първата Световна Война тук не е построено нищо ново- не знам дали това е за добро или за лошо. Но откровено пасторалният характер на страната като че ли е дала отражение и върху жителите- комбинацията от анцуг с бомбе ме впечатли искрено-чак ми се прииска и аз да поднося такъв ансамбъл J Не се шегувам-може и да е удобно...
С подобни мисли продължих по пътя към замъка „Бран”-по-известен като замъка на Дракула. ( не искам да споменавам колко ми се пикаеше по пътя,ама пусто пийнах кафенце и веднага ми се приходи до тоалетна,което донякъде ме напрегна в истинския смисъл на думата). Но, да се върна към своето пътеписание. Пристигнахме в замъка, който е започнал да съществува като дървено укрепление,по-късно превърнато в ловна резиденция на родата на Вампирчето, а в близко минало-разбирай 20 век е бил лятна резиденция на кралица Мария-същата Мара,направила двореца в Балчик. В подножието му има типичен пазар за сувенири,тип „Илиянци” от лошите му времена-селяния до шия! Колкото до самото шатенце-малко и спретнато,приятна гледка от 60метровата скала и много вятър ;)
Последва мястото,което най-много ме впечатли-Рашнов! Средновековен замък,съхранен с къщите и автентичната атмосфера буквално от 12-14 век! Жестоко беше!Малки къщури, крепостна стена, зловещ вятър, който караше прозорците стряскащо да поскърцват и едно разпятие, висящо от стената на една стена. Като допълнение, мога да добавя клетката за мъчения и висящите гривни за ръчички,отново с цел измъчване. Не бих живял в подобно място...
Моето пътешествие продължи с едно типично буржоазно градче беше Брашов. Тул видях разполовяването на страната. До Карпатите огромна равнина и лек балкански пейзаж, след което-подредени по австрийски сгради, площад-кръгъл-тип „пазарен”,катедралата, кметството. Нямам думи! Действително бях изумен за това как е подредена тази страна и изумлението ми дойде след като видях Брашов.
За да продължа с разказа трябва да обясня за приятното зимно хотелче,в което бяхме настанени. Борове,сняг,ауууу!Приказно беше!Приказно! Единственият проблем беше комуникацията между мен и обслужващият персонал. Язък ми за езиците,които владея, които в никакъв случай не ми помогнаха. Честно казано това малко развали,съвсем малко,впечатлението ми от румънско.
Стигнахме до Синая,където за малко бях екскурзовод (хехе) и невероятния дворец на Хохенцолерн-Зигмаринген (що за име,бонже). Колкото до Букурещ-като изключим централната част-дълбока балканска дупка.Но в центъра е приятно. И най-важното-градът е с план! Архитектурата е запазена от началото на 20ти век, а улиците леко имитират парижките. Не искам да споменавам за огромното сдание на Парламента, което напомня за изродските способи на социалистическата държава. Втората по големина сграда в света след Пентагона! И булевард,който трябва да приютява партийните функционери. Като добавим и 90-те метра под земята, ми се струва, че цената, която са платили повечето бивши социалистически държави е огромна. Демонстрацията на сила, власт, мощ над поданиците ми се струва абсолютно ненужна щом като си взел толкова много от тях.
Румъния е доста сходна с България. Наистина. И като външен вид, и като усещане. Струва ми се,че бихме имали много взаимна изгода помежду си ако повече си общуваме. И поречието на Дунава ще спечели, а и ломчани ;)
Posts
No comments:
Post a Comment