Проблемът с комарите!

Снощи гледах филма на Андрей Паунов "Проблемът с комарите и други истории". Гледах го в научна среда, което може би предопредели и разбирането ми за него. С една дума-аз го усетих като изключително позитивен и жизнеутвърждаващ. Изключителни кадри, разказващи за живота в малкия град на брега на Дунава Белене. Топли картини и типажи, които от една страна живеят с усещането за забравеност като провинция и от друга страна очакват "светлото бъдеще", обещавано им от 1980 г. насам.

За друго ми се искаше да споделя сега. Преди филма не знаех нищо за Белене,освен че е град на границата, приютил бившия комунистически лагер и в момента очакващ построяването на втората атомна електроцентрала. След "Георги и пеперудите" много ми се искаше да видя какво е направил Паунов, тъй като страхотния му поглед върху доктора, опитващ се да направи някакъв бизнес с лудницата бе меко казано гениален.

Та-филмът ми показа едно градче, което стои на брега на реката, живее със своите съдби и се бори с най-непосредствената си болка-комарите, въдещи се покрай блатата на реката. И някак зад това е целият този контекст, който остава недоизказан, нарочно замълчан и четящ се по лицата, но винаги с недомлъвки. За мен този филм провокира две усещания-първото за ннеслучилия се дебат относно близкото минало и второ-за незнанието ми по тази толкова болна за всяко общество тема. Пример-Германия и нейното страдание заради концентрационните лагери, в които са избити хиляди хора. Днес ние се правим, че не се е случило. Мълчим и отвръщаме поглед встрани, когато става дума за социализЪма. Струва ми се,че трябва да се показва този филм на тийнейджъри. Защото само така един ден ще получим оценката и съвестта на миналото си.