Седим си днес с Невена

Днес се случи,че цял ден си седяхме с Невенка в Народна библиотека и четяхме разни неща. По едно време пихме кафенце, после обядвахме в стола на Ректората, към 16 имахме следобедна кола и така денят си мина. Честно казано,доволен съм от работата си,която свърших днес, защото съм способен и повече лигня и отпускане. Хубаво де,ама след този дълъъъъг ден, дойде моментът за прибиране у дома. Времето беше прекрасно,слънцето топло ме галеше, а разпичилите се моми сгряваха измръзналата ми душица :) И така,вървейки по "Оборище" и си мислех- защо, АДЖЕБА, няма с кого да се поцелувам след толкоз тежък ден...Не стига,че въображението на жълтата преса ми е взело всичко,ами и нещо личният живот го няма никакъв. Не стига,че лелите от библиотеката цял ден ме оставят сам в 6-та читалня, ами и след тях си диря усърдно кой да повърви до мен до вкъщи.
Мисълта, която ме крепи е,че след около месец ще се отдам на такъв промискуитет,че няма да му се вижда краят...Сериозно говоря!