За европейското (ми/ни) бъдеще

Честно казано не знам как да започна. Дали с откровенията, които напират у мен след поредната порция солено и горчиво, поднесени от Европейската комисия, дали с разочарованието си от без- безс-мисленото управление, на което ставаме свидетели в последните три години...не знам. Иска ми се да разкажа какво ми се случи преди няколко дни. Пътувах между Самоков и София и кротко изчаквах светването на зеления светофар, който в момента регулира движението между Горубляне и т.нар. столица. В този момент през прозореца на колата видях една възрастна дама да яде банан. Изяде го и изхвърли обелката му до себе си, мигар кошчето не беше на една крачка вляво от нея. Развиках се през прозореца на колата, на което тя не реагира. Дори не се помръдна.

Второ преживяване от седмицата. Към 23.10, си стоя на спирката на автобусите до Синьото кафе, в момента-строеж на метрото. В този момент занемях, когато видях един младеж да уринира зад спирката. Пикаеше. Насред тротоара. Вероятно съм консервативен и не приемам либералните пориви на младежите...,ама...все пак. Най-фрапиращото бе,че никой от т.нар. граждани не се възмути и не отиде да направи забележка на Манекен Пис.

Трети случай-слушам вчера сутринта радио. ( Поради трагичната липса на Димитър Павлов трябва да слушам "Витоша")....По въпросното радио сутрешната тема е "Как с голф двойка да имаме всяка провинциална девойка" или нещо от този сорт. Един от слушателите откровено каза-"Тука полицаите не ги ебават за нищо." И е абсолютно прав.
Защо трябва да се възмущаваме от Европа, която не ни оценявала усилията?Та,ние сме си го заслужили!Всичко, което ни казват и само се надявам час по скоро на ония главчовци да им дойде малко акъл в главата,щото иначе алтернативата е още по-плашеща-мутроподобния кмет.