Дзифт

Последните два дни бях отдаден на тази книга. Воден от любопитството на млад социолог и провокиран от купищата суперлативи и награди, които се изсипаха по адрес на филма, реших да прочета книгата, за да съм наясно с какво ще си имаме работа наесен, когато е официалната премиера на филма. Определено мога да кажа, че фабулата ми допадна. Историята на Молеца тръгва много вдъхновяващо още от първите си страници и понася в един безспирен бяг по улиците на предколедна София от 1963г. Фонът на прясната соц-реалност си мисля, че е изключително добре подбран. А постоянните препратки назад във времето придават особено усещане за жизненост и внушават екшън. Сериозно говоря. Вероятно и затова книгата се чете адски бързо. Лошото беше, и тук си признавам вината-че постоянно виждах героите на филма и фантазирах случките, описани в книгата.

Ако оставим настрана тази моя грешка, по време на четенето си мислех за "Чужденецът" на Шютц. Отношенията и разбирането на собственото си аз, позиционирано спрямо другите, при това на фона на пред- и след-деветосептемврийската реалност, придават на историята особен вкус. Молеца бяга от властта в търсене на Жената и постоянно стремящ се към гроба и гробището. Определено за мен беше вълнуващо цялата гонитба по улиците на София и в саморефлексиращия главен герой. Опасността от смъртта и яда от неизпълнения план, примесени с готини лафчета и особен дух на кръчмарски истории на принципа "Дай да си го премерим" правят сюжета още по-забавен. Със сигурност препоръчвам книжката, а и очаквам с нетърпение филма. За да се раз-или о-чаровам от Явор Гърдев. Към когото имам големи очаквания.