Накратко за независимостта

Честит празник!Днес е 22-ри септември.Денят, в който преди 100 години Княжество България е обявило своята независимост от сюзерена си Османската империя. Всичко това става с координирани действия с Австро-Унгария, която анексира Босна и т.н. факти, за които не искам да говоря сега. Взимам повод от този ден, тъй като през последните няколко дни си мисля за националното чувство и за държавата. Ще разкажа накратко какво ми се случи в събота: решихме с приятели да идем да повикаме малко на баскетболния мач между България и Сърбия. Атмосферата беше супер, залата лъхаше на соц, но 3000 млади хора бяха дошли, за да подкрепят националния отбор. Нещо,което не може да се случи,ако същите тези младежи ги накараш да се ангажират с определена обществена кауза, но какво да се прави-засега спортът е по-силен от мисълта за по-добре живеене в един полис. Та,всичко беше страхотно,когато в един момент в залата зазвуча "Моя страна" на Емил Димитров. Всички станаха на крака, развяха знамената и започнаха да пеят с пълен глас. Бях удивен, впечатлен и поразен. Нямам нищо против песента, дори напротив. Мисълта ми е,че чрез нея се възпроизвежда определена национална идеология, която е отпреди 40 години. И всички, които бяха в залата се радваха. И пееха. Беше уникално за мен. Не съм си преставял, че на спортно събитие, което предполага друг тип емоции, ще се потвърждават национални идеи и ще се легитимират ценности, които за мен принадлежат на друго време. Искам да живея в Европейския съюз, където сме обединени в различието!Не знам дали кризата в идеите е само в България, но е факт, че следваме идеология, която е невалидна в момента. Има някаква възрожденска патетика,когато говорим за празници, за нация. Иска ми се да помислим какво може да направим, за да се оттласнем от нея. Не искам да звуча анти-етатистки или да решите,че мразя държавата. Не,напротив. И тук ми идва на ум част от далчевото "Към родината"- "Аз те обичам не защото си богата, а само затова,че си родина моя". Бъдете независими!