Етика?Журналистическа?Да-да!

Болезнено съм чувствителен на тема 'Архиви на Държавна сигурност'. Следя я с интерес не защото съм превзет или откачен луд, а защото мисля,че това е една от раните, развити по време на прехода, която така или иначе скоро не се вижда как ще заздравее. Не мога да твърдя, че познавам много детайлно историята на дейността на тази тоталитарна служба, но съм се запознавал с някои нейни проявления и имам самочувствието да кажа, че имам мнение за това, което се е случвало.
Едно нещо ме втрещи,разглеждайки преди малко статиите в "Дневник" от днес следобед. "Над 80 медии отказват да дадат данни на комисията по досиетата". Прочетете за какво става дума.
Още по-чувствителен съм на тема 'Медии'. И ако се вгледаме в абсурда,който се налага,когато вържем двете неща едно до друго, то ми се струва, че има няколко насоки на разсъждение.
Първо-имаме тоталитарна служба за разследване и следене. Като всяка уважаваща себе си частица от тоталитарната система, то и тази е недемократична, използваща различни от приетите в цивилизования свят ред и начини на следене, служба, целяща безпроблемната връзка между българските и съветските тайни служби. Не бива да забравяме, че в една тотатлитарна държава,не съществува понятие като гражданска медия. И че това понятие се опитва да излезе на повърхността през последните години, но току се появи някой като г-н Сертов и затвори един сайт,току се появи позиция и след броени дни, авторът е пребит от лица, представящи се за служители на МВР. Та, същите тези медии, които се опитват да излязат от сянката на тоталитарните официози и искат да покажат,че благодарение на тях,едва ли не, в България е настанал мир и любов,те същите, които пледират към спазване на закони и изповядват особено висок морал,когато стане дума за досиета,те отказват да предадат своите документи и да спазят закона, приет от българското Народно Събрание. Не искам да чета тези медии и да се информирам от тях. Страх ме е!