Тъй като това е блог за приключения, то е крайно време да споделя нещо лично.
Имам нужда да го направя, не за да търся съчувствие или да се оплаквам като някоя баба. Трябва да го направя, а когато усетя, че трябва да направя нещо,не се колебая много-много.
В момента седя на същото място, в същото положение, в което някъде в средата на август ти дойде. Влезе и застана срещу мен. Леко нахално, достатъчно провокативно, за да предизвикаш интереса ми и лукаво, за да задържиш вниманието ми. Бях резервиран, бях скептичен, но бях откровен до болка. Толкова, колкото не съм бил никога през живота си. И започна. След още две срещи, в главата ми мислите започнаха да се прескачат и да се гонят една през друга. Мозъкът ми прещрака и оттогава започнах да очаквам всеки един миг прекаран заедно. Всяка нощ. Всеки ден. Усещах "ние-отношение", а сърцето ми се отвори. Насреща си получих вяра. Вяра в човека. Нещо, което бях загубил. Получих доброта и видях срещу себе си човек, който може да ме накара да полетя. И надежда, че чудото може да ми се случи и на мен. Стигнах и до желание да те имам. Като отговор получих споделено усещане. За всяка една своя мисъл, за всяка емоция. Прекрасно беше. Както и туптенето на сърцето ми при всяка среща, всяка мисъл. И цялата загадъчност, знанието,че се случва само между мен и теб го правеше още по-хубаво. За съжаление говориш в минало време.
Знам,че световете ни са различни и едва ли днес ако се срещнем ще се случи каквото и да било. Но познавам и топлотата в погледа ти. Съзнавам невъзможността. Наясно съм и с причините. Не мога да се примиря с примирението пред трудностите. Не твърдя, че съм прав. Просто казвам, че изпускаме хубави моменти. И ми е криво. Защото познавам себе си като прекалено егоистичен и горделив човек. А с теб не мислех за себе си. Знаеш. Осъзнавам колко е абсурдно да се ровя в момента в това и колко безрезултатно ще бъде всичко . Правя го, защото имам нужда да го изкажа. Макар и онлайн. А там както казваш ти, човек е повече себе си.
Няма да допусна да си отидеш просто така от живота ми. По същия начин, по който влезе. Няма да стане. Знам,че не харесваш френския, но това е за теб!Благодаря за това, което се случи!
За тъпаците и прасетата. За Джена и Uninvited. За Hurt i Marc Anthony.
Имам нужда да го направя, не за да търся съчувствие или да се оплаквам като някоя баба. Трябва да го направя, а когато усетя, че трябва да направя нещо,не се колебая много-много.
В момента седя на същото място, в същото положение, в което някъде в средата на август ти дойде. Влезе и застана срещу мен. Леко нахално, достатъчно провокативно, за да предизвикаш интереса ми и лукаво, за да задържиш вниманието ми. Бях резервиран, бях скептичен, но бях откровен до болка. Толкова, колкото не съм бил никога през живота си. И започна. След още две срещи, в главата ми мислите започнаха да се прескачат и да се гонят една през друга. Мозъкът ми прещрака и оттогава започнах да очаквам всеки един миг прекаран заедно. Всяка нощ. Всеки ден. Усещах "ние-отношение", а сърцето ми се отвори. Насреща си получих вяра. Вяра в човека. Нещо, което бях загубил. Получих доброта и видях срещу себе си човек, който може да ме накара да полетя. И надежда, че чудото може да ми се случи и на мен. Стигнах и до желание да те имам. Като отговор получих споделено усещане. За всяка една своя мисъл, за всяка емоция. Прекрасно беше. Както и туптенето на сърцето ми при всяка среща, всяка мисъл. И цялата загадъчност, знанието,че се случва само между мен и теб го правеше още по-хубаво. За съжаление говориш в минало време.
Знам,че световете ни са различни и едва ли днес ако се срещнем ще се случи каквото и да било. Но познавам и топлотата в погледа ти. Съзнавам невъзможността. Наясно съм и с причините. Не мога да се примиря с примирението пред трудностите. Не твърдя, че съм прав. Просто казвам, че изпускаме хубави моменти. И ми е криво. Защото познавам себе си като прекалено егоистичен и горделив човек. А с теб не мислех за себе си. Знаеш. Осъзнавам колко е абсурдно да се ровя в момента в това и колко безрезултатно ще бъде всичко . Правя го, защото имам нужда да го изкажа. Макар и онлайн. А там както казваш ти, човек е повече себе си.
Няма да допусна да си отидеш просто така от живота ми. По същия начин, по който влезе. Няма да стане. Знам,че не харесваш френския, но това е за теб!Благодаря за това, което се случи!
За тъпаците и прасетата. За Джена и Uninvited. За Hurt i Marc Anthony.
Posts
No comments:
Post a Comment