Относно протеста на 14-ти януари се изговори,изписа достатъчно. Коментарите вървяха от глупаво критикарство до на моменти изтъркващи се дитирамби за гражданите в България. Аз лично не познавам много български граждани, които да са излезли от това да имат юридическо-правна връзка с държавата. И в този ред на мисли, ще обясня защо отидох на протеста.
На първо място,защото се интересувам от това,което се случва около мен и имам отношение към действията на своето правителство. А то не ме удовлетворява и не представлява интересите ми. Чувствам се засрамен пред Европейския съюз, защото колкото и незначителна да е националната ми идентификация с "родното", все пак не искам да съм част от мързеливите и корумпирани членове на Европейския съюз.
На второ място, защото ми се иска повече млади хора да се интересуват от заобикалящата ги среда. Като пробващ се социолог, съм свикнал да боравя с факти и наблюденията ми показват все по-нарастваща вълна на неангажираност с каквото и да било, обвързано със заемането на позиция или не дай си Боже, някакво действие. Срещам все повече връстници, които твърдят, че "няма смисъл" и въпреки всичко не предприемат нищо, за да видят значението. А през това политиците действат все по-арогантно и безнаказано. А аз изпитвам угризение, че съм ги оставил да вършат каквото си искат.
И на трето-защото преставам да говоря!Писна ми да говоря в кафето, кръчмата, парка, а нищо да не правя.
Posts
No comments:
Post a Comment