На следващия ден

Случвало ли ви се е да застанете пред огледалото и да си кажете : Обичам те ? Понякога помага. А случвало ли ви се е да се разхождате из софийските улици и да търсите разни съкровища - котките по Иван Асен, клошарите по Витошка или в един момент да се озовете в малката градинка в Лозенец, над руското училище? Там, където Пенчо е ходил, за да се наслаждава на моментите, в които е бил самотен. Там, където вечерно време дърветата притаяват дъх и започват да слушат разговорите на седящите по пейките двойки. Там, където обичам да ходя и да откривам разни неща за себе си. И себе си. Дали се случва, не знам. Дали откривам нещо, също не знам. Но правя усилие. За да се почувствам жив. Така открих и теб.
Точно както, когато усетя приближаващата се любов. Когато се събудя и усетя по себе си онази искрена страст и приятен аромат на докосващи се тела. Тогава добивам усещане за копнеж. По този така неясен обект на желанието. И за да не бъда съвсем голословен - "Когато детето беше дете, то не знаеше, че е дете. Всичко беше изпълнено с живот, а животът със смисъл..." Този смисъл, който може да добие ясни очертания и предел само, когато съществува възможност за споделяне. Когато другият погледне в моята посока и когато мислите ви се слеят в едно.
Всички тези мисли бяха породени от копнеж. И имат претенция за представителност. Много добре ме разбираш, убеден съм :) И защото в мен постоянно звучи музика, сега ще кажа ето това .