Продаде акциите си в Мола

Тази седмица бях поставен в позиция, която не ми е много удобна. Наложи ми се 3 (три) пъти да защитавам сериала “Стъклен дом”. Да, симпатизирам му и да, следя го. Обръщам му внимание, защото имам определено мнение за него, а и защото ми се струва нормално да взема отношение за културен продукт, който занимава съзнанието ми от няколко месеца.
Спомням си първата сцена в първия епизод : приглушеното осветление на Военния клуб, Емануела, копираща Катрин-Зита Джоунс и убийството на майор Деянов-символичен акт...В момента не знам точно кое от трите привлече вниманието ми, но беше ефектно. Прибавяме скъп декор, изключително добър-поне за мен-начин на снимане-и хоп!получаваме достатъчен рейтинг и анонс за “Продуктово позициониране”. Казвам всичко това, защото си спомням “Дунав мост”...спомням си и “Хотел България”...както и “Забранена любов”. И трите сериала лъхаха на клишета. Къде от времето на кризата, къде от липсата на сценарен екип. В момента “Стъклен дом” внася нещо много свежо: желание за модерност. Струва ми се важно да се спомене и контекстът и жанрът, в който е направен. Защото това са протестите на бг-мамите; засиленото потребление в голям търговски център; отвличания...Освен това, сериалите са жанр, който сам по себе си трябва да обхване няколко линии. А тук те са налице: има криминален елемент; тийнейджърски сюжет, любовна драма...
Диалогът е на моменти тромав, според мен има двама-трима добри актьори, но сериалът изглежда модерно. И най-важното според мен: ценното на този сериал е,че не се вглежда в соца. А на мен лично ми писна да гледам физиономии, с които е расла майка ми. Социални драми, работнически колективи, ДС-хайде, достатъчно. Колкото и неумело да пресъздава случващото се, “Стъклен дом” има някакви обективни характеристики на пост-соц, да не кажа евро-настоящето. Ето затова ми харесва. И го препоръчвам. Дори и само за обща култура ☺

Със тишина са надарени мъртвите, а живите с мълчание

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9639&Level=1

Една седмица по-късно

Е,ето че една седмица си мина като стой-та гледай. Пристигнах в този прелестен град Будапеща и даже вече се поустанових. Учебната година почти започна и доста работа ме чака. Да видим докъде ще го докараме :).
Щастлив обитател съм на стая номер 734. Първо бях в 606, но поради причини засягащи личното ми пространство, взех, та поисках смяна. Преди прозорецът ми гледаше точно към коридора на асансьора, което си беше доста притеснително, особено ако се разхождаш по долно бельо. Та, в крайна сметка, от снощи се радвам на частно, такова,каквото съм си го представял. Имам хубава гледка към града и разни умилителни панелки. Социализмът си е социализъм. Навсякъде. От Ванкувър до Владивосток.
Иначе в стаята си имам перде, бюро, две етажерки, табло за бележки, легло, нощно шкафче, гардероб и няколко лАвици или лавИци за дрехи. В момента се опитвам да открия начин да си залепя разни неща по стената,обаче днес в ИКЕА не можах да намеря онези гумени неща за стената. Ще продължа да търся. Като казах ИКЕА, та се сетих. Общежитието се намира на две ИКАРУС-ни спирки от ИКЕА и два мола- Arkad и Sugar. Лично аз предпочитам Arkad. Има NewYorker :P. ИКЕА-та обаче си я бива. Днес загубих два часа в зяпане на безумни неща- като почнеш от чаршафи, столове и стигнеш до свещи и кактуси. Купих си закачалки, че роклите седяха така :). Купих си и две плюшени патки за разкош. А и да ми стане малко веселичко в стаята, докато си окача боклуците по стената.
Унито - доста добро. Организацията е перфектна, мотивацията ми стана още по-силна, а от наУчна гледна точка е нещо, с което никога досега не съм се сблъсквал. До момента не сме имали нещо конкретно, като изключим Academic writing, та чакам следващата седмица, за да стане вече съвсем като училище. Системата е американска-рейтинги,оценяване, клубове, отношение...Доста ми допада, ако трябва да бъда честен.
Иначе-цяла Източна Европа е тук. И бившия соц лагер. И целия Съветски съюз. И тук-таме някой от US. Много ми е забавно. Като че ли засега се държа в славянската част на континента. Или както се изрази Лукаш от Словакия-"Мислех,че ще е Централен Европейски, а не Централен Славянски университет!".
След малко отивам на обиколка из града. И шоколаден фестивал. Кой завидя?

Яка тупалка,яка щракалка

От няколко дни една мисъл ме гнети. Дотолкова, че да не мога да си я избия от главата. Поради безбройните ми морски приключения, в главата ми от известно време буквално се загнезди текстът на поредния поп-фолк хит. Песента "Тупалка" на Илиян искрено ме забавляваше преди да гледам видеото към нея. В него има нещо много особено. И от дни се опитвам да разшифровам културните кодове, които има там. Тези кодове, заедно с текста формират специфичен дискурс, който ме кара да мисля дълго над поставения проблем.
Клипчето започва с плажна сцена и продавач на царевици, към когото се приближава доста атрактивна мулатка. Камерата бавно приближава момчето, което държи книга, отстрани до него на маса е поставена тенджера със залепен лист хартия и изписано на него " Царевица". Продавачът съсредоточено чете. Ето тук идва моят проблем - книгата е "Капиталът" на Карл Маркс?!?! Защо е избрана именно тази книга? Каква е връзката й с по-нататъшното развитие на текста? Могат ли да се обвържат анализите, направени от Маркс по някакъв начин с текста на тази песен? Пари-стока-пари прим. Известната максима, очертана от немския философ мога хипотетично да прикача към царевицата и нейното предлагане. Но каква е ролята на "яката тупалка-яка щракалка" в процеса на личното себевъзпроизвеждане посредством труда...Въпросите, които ми идват на ум са доста и не знам дали има смисъл да ги изреждам точно в момента. По-скоро бих предпочел да разгърна тези свои размисли.
Трябва да кажа още в началото, че клипът е решен бинарно. От една страна, на цветен фон се разиграва един сюжет, в който певецът реди римите, а около него танцуват различни момичета по банкси, а от друга - с черно-бели цветове продавачът на царевица-читател на Маркс зяпа разхождащи се по плажове девици, които срамежливо предизвикват погледите му.
В този момент зрителят започва да чува есенцията, а именно текстът. Става дума очевидно за лирическа героиня, която предизвиква завист у жените, заради красотата си и същевременно погледите на мъжете са насочени към нея, пак заради тази обективна даденост. "Ставаш и танцуваш,мръсно флиртуваш и от мойта чаша пиеш сега.
Даваш ли не даваш,ах че мръсница явно обичаш тази игра." Илюстрацията на този лиричен фон са четири момичета, пиещи, според мен, коктейл. Може и да е водичка. Нямам представа. Но личната ми асоциативна верига налага да мисля, че това е коктейл. Басейнът, плажът, гонещите се, ухажващи се момчета и момичета, ми говорят само и единствено, че сцената вероятно се разиграва в късния следобед, малко преди да залезе слънцето. Подготвени от горещите ритми и предизвикателен текст, се достига до припева. " Ти си яка тупалка, ти си яка щракалка." Не искам да забравяме, че тръгнахме от Маркс и "Капиталът", преминахме през царевицата (вероятно фалически символ), после танцуващите момичета и достигаме до изключителната стихотворна стъпка - тупалка-щракалка.(Тук искам да направим сравнение с летва-клетва и първа сцена-прелъстена.)
Признавам,че съм доста объркан. Опитвам се да открия смисъл в единното цяло, но все още не успявам. Достигаме до втората смислова част. Преходът е осъществен с театрално захвърляне на книгата от страна на царевичаря и преминаваща покрай него феерична богиня. " Гледаш и дразниш,пълниш и празниш,и от мойта чаша пиеш сега.
Даваш ли не даваш,ах че мръсница явно обичаш тази игра." Подчертавам - гледаш и дразниш,пълниш и празниш. Дали аз съм прекалено ненаясно или тези думи разкриват открито сексуално желание. Ако мога да бъда малко по-конкретен - сексуалният обект умело флиртува,предизвиква интерес у героя, следователно се стига до еректирало състояние и впоследствие еякулация. Сигурно огрубявам нещата, но аз виждам това. Съгласен съм да обсъдим с всеки различни гледни точки относно цялостната композиция. ю
И за да затвори рамката, клипът завършва, обединявайки двата сюжета. "Цветният" певец и "черно-белият" продавач сядат заедно около тенджерата и четат две книги. Очаквате Енгелс? Уви, не! Чехов...Антон Павлович Чехов. "Остави, не му казвай. Нека станем тримата да играем карти" - произнася певецът, очевидно цитиращ пасаж от руския драматург и писател. Връщам отново - царевица,"Капиталът", Маркс, тупалка-щракалка, пълниш и празниш, плаж, питиета. Определено срещам затруднения при разбирането си на този културен продукт и имам нужда от помощ. Моля, искам да разбера смисъла на това, което ми казва Илиян!

Gangsta,gangsta

Много харесвам музиката. Всякакъв жанр – забавлявам се задоволително в различен тип заведения и няма да бъда честен ако кажа, че имам проблем с някой тип музика – дори чалга приемам, в определени рамки на естетичното. Ето защо приех с голямо вълнение избирането за депутат на Маниака а.к.а.- Тодор Йосифов. Много се зарадвах! Рапът е музика, която се е превърнала в символ. В нея са съсредоточени множество теми – бунт срещу социалната несправедливост; ясно изразяване на позиция към властта; няма сълзливи моменти, неосъществена любов и т.н. Огрубено – рапът е музика, която дава възможност да се видят различни типове отношения между индивидите. А изпълнителите на рап имат критичен поглед върху конкретни проблеми. Какво по-хубаво от това! Посочете ми един депутат от последните 3-4 парламента, който на 20 години е светоусещал света по този начин!

За да не бъда голословен, ми се ще да представя най-популярната песен на Маниака - Gangsta,gangstа. Още в самото начало припевът насочва вниманието към индивидуалния човешки избор. «Искаш ли да си Gangsta, gangsta/Можеш ли да си Gangsta Gangsta /Трябва ли да си Gangsta Gangsta”.
Лирическият герой застава и конкретно се обръща към слушателите с характерен постмодернистки избор – разпадането на индивидуалното и поставянето пред възможността за избор е ключов мотив в песента и стиха. Искам,мога,трябва – това не са глаголи, които препращат към някакво конкретно действие, а по-скоро насочват вниманието към тялото, душата. Реторичността в питането започва да рисува картина на критичност, рефлексия към настоящето и средата, която заобикаля Аз-а.
Продължаваме по-нататък – първият куплет оформя света, в който се намира героят. От една страна – „Дават ми клипа дори по MTV”, а от друга – „Когато ме чуе по ММ Телевизия,/Римите ми се пеят от Тракия до Мизия!”. Ясно се вижда опозицията родно-чуждо, познато от най-добрите образци на българската поезия. Ще посоча ботевият георй от „На прощаване”, който се е обърнал към „тази тежка чужбина”; яворовите заточеници. Героят на Маниака обаче, действа в друг контекст. Популярната култура, видяна в ММ и MTV насочва погледа към мотива на постмодерното, вече заявен в началото. Противопоставянето на своето - ММ телевизия, и чуждото МТV, препраща към размисли за отношението между познатото и непознатото; обживяното свое и тайнственото чуждо.
Още по-значим факт е всеобхватността на пространството. Римите не познават граници. Те са от Тракия до Мизия. Няма физическа граница. България е тук и сега. Няма го ретроградния романтичен мотив от българската история за претенция към Македония. Живеем в настоящето. Ние сме в Тракия и Мизия. Живеем в България.
Вторият куплет затвърждава активната гражданска и личностна позиция на героя. Той е всеки един от нас – „Минавам тротоара/ Влизам аз във бараа-/Яки пачки в портмонетоо /И печки в сепаретооо” . Тук се намесва и политическата визия за света. „Нии сме тарикати ,не агенти от ЩАЗИ”, което някои от Вас биха отнесли вероятно към популярен Алеков герой, но аз бих интерпретирал по друг начин. Песента е писана през 2001-ва година. Малко след икономическата виденова криза, по времето на правителството на Иван Костов – което разбираме от следващия куплет, в който е спомената акция „Комар”. Героят е демократ, в българския смисъл на думата, а „тарикат’ е проста дума, която има подходящия брой срички, за да се запази стихотворната стъпка.
Мотивът за постмодерното продължава до края на песента. Героят се е сблъскал с монопола на единствения тогава мобилен оператор и можем да предположим, че плаща високи сметки. „С 088 ми започва GSM-a”, което би могло да се тълкува като протест срещу липсата на конкуренция в този бранш. Гражданите все още са принудени да ползват един оператор, а ЕС е далечна перспектива.
Бунтът – харатерен за рап музиката- е предаден в последните строфи. „БМВ-то е колата/С патлака във ръката”. Можем да предположим, че всевиждащата власт е поставила героя в ситуация на собствено справяне със света. Тя не го защитава и пази, а той трябва да вземе нещата в свои ръце.

Толкоз. Посредствеността май става легитимна. Ай сиктир!

Имам кратка молба

Тази седмица няколко пъти започвам да пиша и всеки път се отказвам. Стандартните оправдания за липса на време, които най-често са замяна на думата „мързел”, стават все по-несъстоятелни. Ето защо ми се иска да изкажа всичко, което ми се върти в главата днес.

За първи път се обръщам към приятелите си с молба от подобен тип. И го правя, защото се интересувам от бъдещето на тази държава, колкото и клиширано да звучи. Защото смятам, че демокрацията е най-правилната и най-добрата система за управление на една държава. А последните седмици около себе си виждам много неща, които ме карат да се притеснявам за тази демокрация. Двата месеца кампания ми показаха, че популисткото говорене и липсата на адекватна посока на политическо действие, все повече набират сила и привърженици. Все си мисля, че около себе си имам хора, които могат да осмислят случващото се и да направят нещо, за да не се случват подобни неща. Струва ми се, че само ние можем да променим средата около себе си и механизмът за това е гласуването.

Гласувайте! Моля Ви!

Гласувайте, за да има повече гласове на млади, активни, действащи хора. При цялото ми уважение към свършеното от хората над 65, при цялото ми неразбиране на мотива да продадеш гласа си, при всичката ми погнуса от организирания по какъвто и да е метод вот. Няма друг начин, освен гласното изразяване на волята. Мълчанието не е злато. Мълчанието в деня на избори е повод за презрително отношение. Мисля, че всеки един от Вас се възмущава от това, че не може да измине 300 км за по-малко от 6 часа; че всеки един от Вас всеки ден търпи административни пречки; че всеки един от Вас иска да вижда бъдеще в собствената си страна; че всеки един от Вас вижда всекидневната простотия, която ни е ЗАГрадила.

Хайде, гласувайте, за да не се намесвам аз. Имам си по-важна работа и искам да дам право на свестни, умни, честни, знаещи, некорумпирани хора да се занимават с магистралите и земеделието; с образование и околна среда. Нали? Разбрахме ли се? Утре, 5-ти юли, всеки по секцийката си. Защото наистина не ми се иска аз да се занимавам с всичко J

На следващия ден

Случвало ли ви се е да застанете пред огледалото и да си кажете : Обичам те ? Понякога помага. А случвало ли ви се е да се разхождате из софийските улици и да търсите разни съкровища - котките по Иван Асен, клошарите по Витошка или в един момент да се озовете в малката градинка в Лозенец, над руското училище? Там, където Пенчо е ходил, за да се наслаждава на моментите, в които е бил самотен. Там, където вечерно време дърветата притаяват дъх и започват да слушат разговорите на седящите по пейките двойки. Там, където обичам да ходя и да откривам разни неща за себе си. И себе си. Дали се случва, не знам. Дали откривам нещо, също не знам. Но правя усилие. За да се почувствам жив. Така открих и теб.
Точно както, когато усетя приближаващата се любов. Когато се събудя и усетя по себе си онази искрена страст и приятен аромат на докосващи се тела. Тогава добивам усещане за копнеж. По този така неясен обект на желанието. И за да не бъда съвсем голословен - "Когато детето беше дете, то не знаеше, че е дете. Всичко беше изпълнено с живот, а животът със смисъл..." Този смисъл, който може да добие ясни очертания и предел само, когато съществува възможност за споделяне. Когато другият погледне в моята посока и когато мислите ви се слеят в едно.
Всички тези мисли бяха породени от копнеж. И имат претенция за представителност. Много добре ме разбираш, убеден съм :) И защото в мен постоянно звучи музика, сега ще кажа ето това .

Да Ви е честито софиянци!

Днес се повозих на широко рекламираната нова отсечка от софийското метро. Качихме се с Дани в пека от станция "Стадион Васил Левски" и след 7 мин. пристигнахме в Младост 1. Малко се разочаровах,ако трябва да съм честен. Станциите са малки. Буквално тесни. Дори си мислех,че сините капаци ще ме дразнят, а те всъщност са доста свеж елемент. Другото нещо, което се забелязва е ,че докато при станциите от Сердика до Сливница перонът е разположен между релсите, то новите станции са построени по обратния начин- два перона покрай линиите. Дано си го представяте. Но, не мога да отрека, че съм доста доволен. Дай Боже през есента да пътуваме от Люлин до Младост за 20 мин!
И още нещо, което вероятно ще прозвучи доста елитарно. Добре, че Бойко пусна метрото, за да може да покаже Борисовата градина на източните квартали :)

Когато имаш почивни дни...

...иди в Родопите. Отседни някъде около Кърджали и тръгни из планината. Антични крепости, стари храмове и безбрежни зелени гори, които пазят тайните на народите, живели по тези земи.Невероятни гледки, слънце и зеленина. Но и лоши пътища, липса на вякакви указателни табели и невъзможност да разбереш къде отиваш и какво правиш...
Лично за себе си мога да кажа,че разко подцених Перперикон и съм изключително впечатлен от "Утробата" и Каменната сватба. Вероятно и компанията беше изключително подходяща за подобен тип пътуване - благодаря ви!- но и местата са действително уникални.
За да не разказвам разни скучни истории за това кой откъде и как е тръгнал,ще се опитам да разкажа за какво си мислех през цялото време, докато бях там. Защо не видях нито един белег на самопораждаща се промяна по тези места? Защо забележителностите, които притежаваме не се използват по някакъв начин, а не да са изоставени изобщо? Не искам да отварям дума за кирливото отношение на местните управници, които вероятно нарочно не искат да влагат средства в инфраструктура, която би могла да доведе до развитие на икономиката, бизнеса, образование и т.н...

Грях е! И все повече си мисля,че нещата не вървят на добре. Само ние можем да си помогнем.Никой друг. Пак се отнесох в дървен философизъм...Съжалявам :)

Национален отбор по музика

Иска ми се да го споделя, докато ми е още пресничко. Снощи гледах концерта на Стефан Вълдобрев и т.нар. Национален отбор по музика. Перфектни музиканти, между които Иван Лечев, Милен Кукошаров, Веселин Веселинов- Еко, Велислав Стоянов. Камен Донев импровизира кратко и заедно с Вълдобрев пяха на бис песничката за белите маратонки, а изящната Яна Акимова потанцува с късокракия Орлин Павлов. Вечерта беше прекрасна! Музиката от филми и театрални представления буквално ми напълни душата и се почувствах като във фентъзи, което препраща ту на една, ту на друга планета. Определено успях да се пренесе в образите, които се изписваха на сцената. В началото бях изненадан от етно мотивите, които преобладаваха на сцената ( особено силно впечатление ми направиха образите от Северозападна България, които Стефан представи като част от представление по Радичков, което простете, но не запомних). Но в крайна сметка музиката бе предадена по особено вдъхновяващ начин и изобщо не ми пречеше. Вероятно страдам излишно от клишираните натрупвания за поп-фолка. Етното беше супер и не си мисля, че по този начин представено може да събере достатъчно популярност, за да не остане в учебниците по фолклор.
Определено си мисля, че акцентът беше етюдът със Зуека от "Светът е голям", а основната тема от филма бе изпълнена два пъти за моя радост. Вероятно защото много го харесвам, а може би защото музиката от този филм е наистина особено вдъхновяваща, съм адски благодарен за снощното представление. И тъй като не можах да откри никъде из нета откъс от валса, в който съм влюбен, ще сложа тук сайта на филма, за да ви направя макар и малко съпричастни!
И още нещо - има творчество, което си заслужава в България!Благодаря на Стефан и останалите артисти, че ми доставиха това огромно удоволствие на Цветница!

On the other side

Много ми се иска да напиша нещо за последното си пътуване. Но не знам как да започна. Защото беше прекалено емоционално и ми се струва доста клиширано да започвам с тръгването, пътуването, какво съм видял, какво не и подобни али-бали. Убеден съм, че клишето с фразата, че на път човек е такъв, какъвто е, е абсолютно вярна. Както и съм сигурен, че стихотворението на Кавафис 'Итака" е писано за мен :) И едни от най-съществените изводи и израствания у мен самия са ми се случили, докато съм бил на път.
Но,все още усещам мириса на Куба. На ром, мохито, регетон, слънце, Cohiba, безкрайни плажове и свобода. Мястото, където стресът е забранен, а проститутките слушат Backstreet. Където липсата е оставила хората свободни и осъзнаващи преимуществото си пред европейските сноби. Не съм си мислел, че мога да живея без мобилен телефон, интернет, часовник на ръката...но се оказа, че никак не ми е зле без тях.
Не искам да говоря за условията, в които живеят, нито за това дали е правилно или не това, което е ставало 50 години там, но аз видях хора, които са щастливи и които са пренебрегнали всичко, което нямат, за да се наслаждават на това, което имат. Вероятно това е един от смислите на съществуването, вероятно в момента идеализирам малко, но ми беше толкова непривично да виждам два модела дрехи в магазина, да чуя, че заплата е нищожна и да разбирам как е възможно да има такова място. Защото ромът се лее отвсякъде, а салсата и регетонът се чуват от ъглите. И всичко това ме кара да се чудя кое е верният път. Чисто житейски погледнато.
Никога не бях ходил в толкова...как да кажа...различно място. Аз харесвам много Европа и снобското й държание пред другите. Но, това, което видях в Куба все още ме кара да се усмихвам с кеф. Иска ми се да отида пак. Или поне да опитам да поддържам в себе си рефренът за това, че има място на този свят, където няма стрес.

Екото е секси ;)

Току-що се прибирам от чистенето на Южния парк. Каквото успяхме, изчистихме. Не знам до колко беше успешна цялата инициатива, но ми хареса, че имаше макар и 20тина души, които бяха отишли с тази цел и свършиха някаква работа. Камарата от фасове, кутии от цигари, пластмаси, хартии, бутилки,както и трофеят ми- гума с бидон, ясно ми показаха какво не трябва да се прави.
Проблемът бе в друго- докато с Елена кротко си събирахме фасчета , непосредствено до нас имаше двама пушещи мъже. Виждайки ни, че се опитваме да сътворим някакъв ред, те си метнаха димящите цигари на земята така,че да парят, когато ги вземеш оттам. Малко ми стана смотано...Не ми беше, заради това, че ще им изхвърля фасовете, а защото не ги беше грижа. За техните деца, които си играеха в същата трева. И за лайната, с които ще се нагълтат. Иска ми се да си мисля, че следващият път и тези двамата ще се включат. За да не остават дюшеци изхвърлени в Южния парк.
Не мога да кажа, че съм някакъв мега-хипер еко активист, дори не ползвам рециклирана тоалетна хартия като Рая, но се надявам,че след като сепарирам отпадъците си вкъщи, поне малко помагам за да не газим в лайна и боклуци. София е много,много мръсна. С малко съзнание за предотвратяването на тази помия, си мисля, че може и малко да се променят нещата.

Жълтото и държавата

Спомняте ли си убийството "Белнейски"?Убеден съм! Е, от две години няма никакъв резултат по разследването, а постоянно се иска отлагане за доразследване.
Искам да обърна внимание върху следното : предният брой на "Уикенд" излезе с интервю на Атанас Стоилов, заместник-кмет на Пещера. В него той разказа множество истории, които до този момент са били говорени на ухо от жителите на града. Освен това, той разказа за запис в мобилен телефон направен на двете момичета няколко дни преди тяхната загадъчна смърт,както и че до момента не е бил викан от прокуратурата на разпит, въпреки че е заявил наличието на този свидетелски материал.
Е, какво се случи в понеделник- Стоилов е извикан на разпит и на следващия ден отстранен от длъжност. Само след едно интервю в неглижирания от всички "Уикенд". Няма да спра да настоявам,че това е гражданската преса в България. И имам доста аргументи, за да го докажа. Този е най-пресният.

......................

Днес няколко часа се прибирах от около 100 км от София. Пътуването беше нормално до момента, в който не наближихме Перник и оттам се започна едно зловещо задръстване. Стигащо чааааааааак до тук. Проблемът не беше само в прибиращите се, а от изключително глупавия ремонт, който се извършва по бул.Цар Борис ІІІ. В крайна сметка, всичко си дойде на мястото и аз се прибрах жив и здрав вкъщи.
Не това, обаче искам да споделя. Друго ме вълнува в момента и ако не ме беше фраснало по главата два последователни дни.В събота гледах предаването "Емигранти". И бях втресен от светогледа, който представиха бгтата. Тотално отричане на родното! Абсолютно неглижиране на света, който са оставили! Никаква идентификация с родното... ( не че аз имам кой знае каква, ама...)
Родината изглеждаше като едно тъмно петно, в което е останал "лошият материал"...Не искам...

Подмяната

Да,става дума за последния филм на Анджелина, който гледах преди малко. Доста време му се точих и не съжалявам изобщо. Историята е следната: 1928 г., единственият син на самотна майка е отвлечен. Тя подава молба за издирване в полицията, която след около 5 месеца й връща момченце, което не е нейното. Въпреки отказите й да го вземе, под натиск на полицейския началник тя приютява детето. Следват множество доказателства, подкрепящи майчиното чувство и още по-настойчивото настояване на полицията, че именно това е търсеното дете. Нещата стигат до момента, в който майката е вкарана насилствено в лудница, за да потвърди лъжата на полицията. Няма да разказвам повече, но в края справедливосттта тържествува, макар и горчиво.

Идеята ми за това т.нар. ревю е следната: филмът е за ресурсът на властта, който се използва с повод и без повод; за човешките емоции, които не могат да бъдат контролирани, когато става дума за връзката между майка и нейното дете и в крайна сметка за общото задължение да искаме справедливост и да отстояваме правата си, когато е най-тежко. "Никога не започвай бой,завършвай го."-това учеше Анджелина своя син. Колкото и патетично и клиширано да звучи. Гледайте го!

Що е то skype?

Не знам как да започна...Вероятно заради натрупаната необходимост да напиша този пост. Напоследък ми се случва все по-често да си поставям различни въпроси относно общуването между хората. Поводи много, няма да се спирам детайлно, но изводът ми е един - станал съм много по-"общителен" в онлайн-комуникацията. Най-забавното в случая е,че близки до мен хора споделят сходен опит. Ето защо ми се иска да споделя някои свои мисли по този повод. Ще поразсъждавам относно себе си, защото съм си някак най-достъпен :)

Никога не съм се чувствал ограничен в контактите си. Може би по-скоро имам проблем с нови хора, с които се запознавам ( вероятно заради приказките на Андерсен, от които разбрах,че в повечето случаи останалите хора са лоши), но в някакъв етап преодолявам притесненията си и общувам без проблем. Защо тогава "живата", ако мога така да я нарека комуникация, се оказва самоцензурирана и защо съм доста по-освободен в писането и чата. Къде е границата между този, който е в чата и този Мандичев, който е в директен контакт. Колкото и да се питам, все пак ми се иска да споделя и личното си виждане по темата.
Винаги съм си мислил,че най-големите тъпаци и тези, които нямат никакъв социален живот висят пред монитора и нонстоп чатят, зарибяват разни хора, излизат с тях.С една дума заменят напълно комуникацията си,която могат да осъществяват на живо с останалите. Да де,но ми се случи. Открих какво означава да "пренесеш" взаимоотношения, да опознаеш някого. И в същото време, лампичката постоянно свети и напомня стереотипи,кой знае от кого насложени. За възможността да получиш безпределна свобода онлайн и в същото време да си по-несигурен от всякога. Всеки ден да очакваш "позеленяването" на кръгчето и веселото иззвъняване при получено съобщение. Случвало ли ви се е? Бях доста стреснат от това, което става. Оказа се,че чатът е друга вселена и не бива да се подценява. Там е възможно общуване. Опитах.

Защо бях на площад "Народно събрание" на 14.01

Относно протеста на 14-ти януари се изговори,изписа достатъчно. Коментарите вървяха от глупаво критикарство до на моменти изтъркващи се дитирамби за гражданите в България. Аз лично не познавам много български граждани, които да са излезли от това да имат юридическо-правна връзка с държавата. И в този ред на мисли, ще обясня защо отидох на протеста.

На първо място,защото се интересувам от това,което се случва около мен и имам отношение към действията на своето правителство. А то не ме удовлетворява и не представлява интересите ми. Чувствам се засрамен пред Европейския съюз, защото колкото и незначителна да е националната ми идентификация с "родното", все пак не искам да съм част от мързеливите и корумпирани членове на Европейския съюз.

На второ място, защото ми се иска повече млади хора да се интересуват от заобикалящата ги среда. Като пробващ се социолог, съм свикнал да боравя с факти и наблюденията ми показват все по-нарастваща вълна на неангажираност с каквото и да било, обвързано със заемането на позиция или не дай си Боже, някакво действие. Срещам все повече връстници, които твърдят, че "няма смисъл" и въпреки всичко не предприемат нищо, за да видят значението. А през това политиците действат все по-арогантно и безнаказано. А аз изпитвам угризение, че съм ги оставил да вършат каквото си искат.

И на трето-защото преставам да говоря!Писна ми да говоря в кафето, кръчмата, парка, а нищо да не правя.

Разруха

Иска ми се да споделя впечатления от последната книга, която прочетох. "Разруха" на Владимир Зарев представя определен поглед върху случилото се в България след 1989-та, който на моменти леко нагарча от откровеността, но имаше и случаи, когато ме накара да аплодирам написаното. Историята не блести с оригиналност, но стилът и представянето на фабулата, според мен са доста добри. Краят не ми допадна,очаквах повече. Но впечатлението за нераждаща нищо свястно българска литература, е в процес на отминаване. Заслужава си да се прочете!

Кратко преди края на годината

Иска ми се да споделя нещо, което Мария бе така добра да сподели преди това с мен и искам да й благодаря за последните месеци, в които ми помага да не седя в дупката си :) Мерси !