Да Ви е честито софиянци!

Днес се повозих на широко рекламираната нова отсечка от софийското метро. Качихме се с Дани в пека от станция "Стадион Васил Левски" и след 7 мин. пристигнахме в Младост 1. Малко се разочаровах,ако трябва да съм честен. Станциите са малки. Буквално тесни. Дори си мислех,че сините капаци ще ме дразнят, а те всъщност са доста свеж елемент. Другото нещо, което се забелязва е ,че докато при станциите от Сердика до Сливница перонът е разположен между релсите, то новите станции са построени по обратния начин- два перона покрай линиите. Дано си го представяте. Но, не мога да отрека, че съм доста доволен. Дай Боже през есента да пътуваме от Люлин до Младост за 20 мин!
И още нещо, което вероятно ще прозвучи доста елитарно. Добре, че Бойко пусна метрото, за да може да покаже Борисовата градина на източните квартали :)

......................

Днес няколко часа се прибирах от около 100 км от София. Пътуването беше нормално до момента, в който не наближихме Перник и оттам се започна едно зловещо задръстване. Стигащо чааааааааак до тук. Проблемът не беше само в прибиращите се, а от изключително глупавия ремонт, който се извършва по бул.Цар Борис ІІІ. В крайна сметка, всичко си дойде на мястото и аз се прибрах жив и здрав вкъщи.
Не това, обаче искам да споделя. Друго ме вълнува в момента и ако не ме беше фраснало по главата два последователни дни.В събота гледах предаването "Емигранти". И бях втресен от светогледа, който представиха бгтата. Тотално отричане на родното! Абсолютно неглижиране на света, който са оставили! Никаква идентификация с родното... ( не че аз имам кой знае каква, ама...)
Родината изглеждаше като едно тъмно петно, в което е останал "лошият материал"...Не искам...

Подмяната

Да,става дума за последния филм на Анджелина, който гледах преди малко. Доста време му се точих и не съжалявам изобщо. Историята е следната: 1928 г., единственият син на самотна майка е отвлечен. Тя подава молба за издирване в полицията, която след около 5 месеца й връща момченце, което не е нейното. Въпреки отказите й да го вземе, под натиск на полицейския началник тя приютява детето. Следват множество доказателства, подкрепящи майчиното чувство и още по-настойчивото настояване на полицията, че именно това е търсеното дете. Нещата стигат до момента, в който майката е вкарана насилствено в лудница, за да потвърди лъжата на полицията. Няма да разказвам повече, но в края справедливосттта тържествува, макар и горчиво.

Идеята ми за това т.нар. ревю е следната: филмът е за ресурсът на властта, който се използва с повод и без повод; за човешките емоции, които не могат да бъдат контролирани, когато става дума за връзката между майка и нейното дете и в крайна сметка за общото задължение да искаме справедливост и да отстояваме правата си, когато е най-тежко. "Никога не започвай бой,завършвай го."-това учеше Анджелина своя син. Колкото и патетично и клиширано да звучи. Гледайте го!

Що е то skype?

Не знам как да започна...Вероятно заради натрупаната необходимост да напиша този пост. Напоследък ми се случва все по-често да си поставям различни въпроси относно общуването между хората. Поводи много, няма да се спирам детайлно, но изводът ми е един - станал съм много по-"общителен" в онлайн-комуникацията. Най-забавното в случая е,че близки до мен хора споделят сходен опит. Ето защо ми се иска да споделя някои свои мисли по този повод. Ще поразсъждавам относно себе си, защото съм си някак най-достъпен :)

Никога не съм се чувствал ограничен в контактите си. Може би по-скоро имам проблем с нови хора, с които се запознавам ( вероятно заради приказките на Андерсен, от които разбрах,че в повечето случаи останалите хора са лоши), но в някакъв етап преодолявам притесненията си и общувам без проблем. Защо тогава "живата", ако мога така да я нарека комуникация, се оказва самоцензурирана и защо съм доста по-освободен в писането и чата. Къде е границата между този, който е в чата и този Мандичев, който е в директен контакт. Колкото и да се питам, все пак ми се иска да споделя и личното си виждане по темата.
Винаги съм си мислил,че най-големите тъпаци и тези, които нямат никакъв социален живот висят пред монитора и нонстоп чатят, зарибяват разни хора, излизат с тях.С една дума заменят напълно комуникацията си,която могат да осъществяват на живо с останалите. Да де,но ми се случи. Открих какво означава да "пренесеш" взаимоотношения, да опознаеш някого. И в същото време, лампичката постоянно свети и напомня стереотипи,кой знае от кого насложени. За възможността да получиш безпределна свобода онлайн и в същото време да си по-несигурен от всякога. Всеки ден да очакваш "позеленяването" на кръгчето и веселото иззвъняване при получено съобщение. Случвало ли ви се е? Бях доста стреснат от това, което става. Оказа се,че чатът е друга вселена и не бива да се подценява. Там е възможно общуване. Опитах.

Защо бях на площад "Народно събрание" на 14.01

Относно протеста на 14-ти януари се изговори,изписа достатъчно. Коментарите вървяха от глупаво критикарство до на моменти изтъркващи се дитирамби за гражданите в България. Аз лично не познавам много български граждани, които да са излезли от това да имат юридическо-правна връзка с държавата. И в този ред на мисли, ще обясня защо отидох на протеста.

На първо място,защото се интересувам от това,което се случва около мен и имам отношение към действията на своето правителство. А то не ме удовлетворява и не представлява интересите ми. Чувствам се засрамен пред Европейския съюз, защото колкото и незначителна да е националната ми идентификация с "родното", все пак не искам да съм част от мързеливите и корумпирани членове на Европейския съюз.

На второ място, защото ми се иска повече млади хора да се интересуват от заобикалящата ги среда. Като пробващ се социолог, съм свикнал да боравя с факти и наблюденията ми показват все по-нарастваща вълна на неангажираност с каквото и да било, обвързано със заемането на позиция или не дай си Боже, някакво действие. Срещам все повече връстници, които твърдят, че "няма смисъл" и въпреки всичко не предприемат нищо, за да видят значението. А през това политиците действат все по-арогантно и безнаказано. А аз изпитвам угризение, че съм ги оставил да вършат каквото си искат.

И на трето-защото преставам да говоря!Писна ми да говоря в кафето, кръчмата, парка, а нищо да не правя.

Разруха

Иска ми се да споделя впечатления от последната книга, която прочетох. "Разруха" на Владимир Зарев представя определен поглед върху случилото се в България след 1989-та, който на моменти леко нагарча от откровеността, но имаше и случаи, когато ме накара да аплодирам написаното. Историята не блести с оригиналност, но стилът и представянето на фабулата, според мен са доста добри. Краят не ми допадна,очаквах повече. Но впечатлението за нераждаща нищо свястно българска литература, е в процес на отминаване. Заслужава си да се прочете!

Gaudeamus igitur

Тъй като дълго време нямах никакво желание да пиша, мисля,че дължа извинение на Дидка...
Та, днес бях провокиран от едно събитие, което очаквах цели 4 години. Дипломирането ми като бакалавър и фактическото ми завършване на тази образователна степен. Само да припомня,че през изминалите 4 години изучавах специалност "Социология" в СУ "Св.Климент Охридски". Институция на 120 години, която в продължение на цялото си съществуване е оказвала натиск върху властта и която през тези 120 години не е изпълнявала само строго научна или образователна функция. Институция, която за мен бе не просто сградата със стълбите отпред или телефоните на ъгъла, където да си чукна среща в петък вечер. Средното ми образование премина във възпитание в идеята, че това е естественото продължение на живота ми. С две думи, винаги съм изпитвал изключителен респект към Университетът и въпреки слабостите му съм продължавал да вярвам, че нещата не стоят толкова зле. За съжаление днес бях дълбоко огорчен. Събудих се в прекрасно настроние,като за празник. Все пак се дипломирам. Ще получа документ за социологическите си знания, което макар и дребна формалност, го мисля като ценност :)
Е,озовах се в Аулата на Alma Mater, където заварих безподобен хаос. От всяка гледна точка. Най-малкото беше, че никой нямаше къде да седне. Разговорите около мен бяха на теми, които си мисля, че място като Софийския университет не предполага. Поведението беше изключително неуважително, а ръководството в лицето на г-н Ректора проф. Илчев и тръгна без всякакво извинение след като стисна ръцете на пълните отличници. Без да се извини на останалите, които колкото и формално са положили определени усилия, за да стигнат до този ден. Нямаше тържественост, нямаше нищо. Имаше едни хора,които сякаш събрани по силата на някаква пълна случайност, бяха дошли просто да облекат тогите и да се снимат, за да качат снимките в някоя социална мрежа. Ценностите, които винаги съм си мислел,че са водещи в тази институция бяха тотално пренебрегнати и незачетени. Започвам да се чудя дали изобщо някой вярва в тях. Гневен съм!Много!Защото по този начин не се създават граждани. Това не е "елитът на нацията", ако си позволя да цитирам декана доц.Димчев. Вероятно имам грешна представа. И отново ще си позволя да цитирам, но този път проф.Илчев : "Голема е разликата между Твърдица и Париж!" Днес ме е срам,че съм възпитаник на Софийския унивеситет.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Поводът за този постинг е вчерашното гледане на едноименния филм. Ако трябва да го определя с едно единствено прилагателно, то би било-емоционален. Изключително съм впечатлен от продукта. Бих искал да разкажа за цялостното ми преживяване, защото то също е значещо и допълва цялостното впечатление. Като за начало-гледах го в мола. Малко ме е срам, но след като всички останали салони затвориха, търговският център срещу хотел "Хемус" се превърна за мен в доста удобно място за зяпане на нови филми. Часът бе удобен-19.15, времето прекрасно, за да направя приятна разходка из градския център и да се насоча към мястото. Имах среща с Рая в 19.00, тя малко закъсня, но преди началото на филма бяхме по местата си. Разказвам толкова плътно, за да се има предвид, че бях в наистина ненатоварено душевно състояние и можех да потъна изцяло в изкуството. Качих се на касата и не можех да повярвам,че има опашка за билети. Това съм го виждал единствено и само на премиерата на "Георги и пеперудите", но тя беше на Филм феста и в доста по-малка зала.
Е,сега имаше огромна посещаемост. Държа да отбележа-един от столичните молове, час след работа, български филм. Ключови са за разбирането на тезата ми. И така-залата бе почти пълна,което ме изненада приятно. Но с това учудването ми не свърши. То продължи по време на целия филм. Той започна и аз се потопих в очарованието му. Не можех да откъсна вниманието си и да се разсея дори за секунда. Не мога да кажа, че историята впечатлява с изключителна оригиналност, но е пресъздадена по такъв начин, който не позволява отклонение от съсредоточеността. Действително се почувствах прекрасно от цялостното внушение и от начина, по който бе предадено. Актьорската игра на Мики Манойлович е изумителна, но и останалите не падат под нивото му. Работата свършена много добре. Всички да идат да го гледат!Светът е голям...

Етика?Журналистическа?Да-да!

Болезнено съм чувствителен на тема 'Архиви на Държавна сигурност'. Следя я с интерес не защото съм превзет или откачен луд, а защото мисля,че това е една от раните, развити по време на прехода, която така или иначе скоро не се вижда как ще заздравее. Не мога да твърдя, че познавам много детайлно историята на дейността на тази тоталитарна служба, но съм се запознавал с някои нейни проявления и имам самочувствието да кажа, че имам мнение за това, което се е случвало.
Едно нещо ме втрещи,разглеждайки преди малко статиите в "Дневник" от днес следобед. "Над 80 медии отказват да дадат данни на комисията по досиетата". Прочетете за какво става дума.
Още по-чувствителен съм на тема 'Медии'. И ако се вгледаме в абсурда,който се налага,когато вържем двете неща едно до друго, то ми се струва, че има няколко насоки на разсъждение.
Първо-имаме тоталитарна служба за разследване и следене. Като всяка уважаваща себе си частица от тоталитарната система, то и тази е недемократична, използваща различни от приетите в цивилизования свят ред и начини на следене, служба, целяща безпроблемната връзка между българските и съветските тайни служби. Не бива да забравяме, че в една тотатлитарна държава,не съществува понятие като гражданска медия. И че това понятие се опитва да излезе на повърхността през последните години, но току се появи някой като г-н Сертов и затвори един сайт,току се появи позиция и след броени дни, авторът е пребит от лица, представящи се за служители на МВР. Та, същите тези медии, които се опитват да излязат от сянката на тоталитарните официози и искат да покажат,че благодарение на тях,едва ли не, в България е настанал мир и любов,те същите, които пледират към спазване на закони и изповядват особено висок морал,когато стане дума за досиета,те отказват да предадат своите документи и да спазят закона, приет от българското Народно Събрание. Не искам да чета тези медии и да се информирам от тях. Страх ме е!

Така е след празник

Сутринта ми се наложи да пропътувам разстоянието между театър "София" и Горна баня, което ми отне точно около 120 минути. Искам да споделя нещо,което видях току-що в нета, отнасящо се до обстановката в две европейски столици-София и Брюксел. Помествам линк тук
и тук . Няма да коментирам нищо повече.

Накратко за независимостта

Честит празник!Днес е 22-ри септември.Денят, в който преди 100 години Княжество България е обявило своята независимост от сюзерена си Османската империя. Всичко това става с координирани действия с Австро-Унгария, която анексира Босна и т.н. факти, за които не искам да говоря сега. Взимам повод от този ден, тъй като през последните няколко дни си мисля за националното чувство и за държавата. Ще разкажа накратко какво ми се случи в събота: решихме с приятели да идем да повикаме малко на баскетболния мач между България и Сърбия. Атмосферата беше супер, залата лъхаше на соц, но 3000 млади хора бяха дошли, за да подкрепят националния отбор. Нещо,което не може да се случи,ако същите тези младежи ги накараш да се ангажират с определена обществена кауза, но какво да се прави-засега спортът е по-силен от мисълта за по-добре живеене в един полис. Та,всичко беше страхотно,когато в един момент в залата зазвуча "Моя страна" на Емил Димитров. Всички станаха на крака, развяха знамената и започнаха да пеят с пълен глас. Бях удивен, впечатлен и поразен. Нямам нищо против песента, дори напротив. Мисълта ми е,че чрез нея се възпроизвежда определена национална идеология, която е отпреди 40 години. И всички, които бяха в залата се радваха. И пееха. Беше уникално за мен. Не съм си преставял, че на спортно събитие, което предполага друг тип емоции, ще се потвърждават национални идеи и ще се легитимират ценности, които за мен принадлежат на друго време. Искам да живея в Европейския съюз, където сме обединени в различието!Не знам дали кризата в идеите е само в България, но е факт, че следваме идеология, която е невалидна в момента. Има някаква възрожденска патетика,когато говорим за празници, за нация. Иска ми се да помислим какво може да направим, за да се оттласнем от нея. Не искам да звуча анти-етатистки или да решите,че мразя държавата. Не,напротив. И тук ми идва на ум част от далчевото "Към родината"- "Аз те обичам не защото си богата, а само затова,че си родина моя". Бъдете независими!

15.09

Или първият учебен ден. Ден, в който всяка година започва есента. Поне за мен. Тръгването на училище ми е доста символичен акт. Влизането вътре, в мястото за знания, което ми е дало изключително много и ме е формирало като личност. Вероятно имам поствъзрожденски синдром и съм облъчен от идеологията, набита в главата ми от моето училище, но смятам,че днешният ден е един от най-светлите. Тогава, когато слушаш патетичната реч и после бързаш да се видиш с приятелите си. Честно казано ми липсва. Точно заради това дрънкам такива неща. Искам да поздравя всички свои учители с 15.09 и да им пожелая успех!Дано продължават да създават хора занапред, въпреки мизерните заплати и условията, в които работят.

:)

Да,да,знам.Мина месец, откакто не съм писал нищо и сигурно вече всички са се притеснили от отсъствието ми :) Е,почивах си.Плодотворно, приятно и спокойно. Отдадох се на заслужен релакс и сега се връщам към нормален ритъм на живот. Ставрос вече е назад, а насреща ме чака изпит по английски, като че ли откритата нова работа и изобщо зимният режим. По този повод в неделя с Даниела така се натаралянкахме,че чак не мен ми е неудобно. (изчервявам се в момента). Започнахме с аристократична бутилка бяло вино с крехки пилешки крилца, преминахме на Мохито, за да се удавим в Хлъзгави зърна. Уникален шот, който дава убийствени резултати, ако го смесиш с горепосочените. Ама...нейсе...Добре си пооткровеничихме, за да стигнем до извода,че всъщност "Обществото ме направи такава !". Така е то.А ние социолозите трябва да берем срама после :)

Дзифт

Последните два дни бях отдаден на тази книга. Воден от любопитството на млад социолог и провокиран от купищата суперлативи и награди, които се изсипаха по адрес на филма, реших да прочета книгата, за да съм наясно с какво ще си имаме работа наесен, когато е официалната премиера на филма. Определено мога да кажа, че фабулата ми допадна. Историята на Молеца тръгва много вдъхновяващо още от първите си страници и понася в един безспирен бяг по улиците на предколедна София от 1963г. Фонът на прясната соц-реалност си мисля, че е изключително добре подбран. А постоянните препратки назад във времето придават особено усещане за жизненост и внушават екшън. Сериозно говоря. Вероятно и затова книгата се чете адски бързо. Лошото беше, и тук си признавам вината-че постоянно виждах героите на филма и фантазирах случките, описани в книгата.

Ако оставим настрана тази моя грешка, по време на четенето си мислех за "Чужденецът" на Шютц. Отношенията и разбирането на собственото си аз, позиционирано спрямо другите, при това на фона на пред- и след-деветосептемврийската реалност, придават на историята особен вкус. Молеца бяга от властта в търсене на Жената и постоянно стремящ се към гроба и гробището. Определено за мен беше вълнуващо цялата гонитба по улиците на София и в саморефлексиращия главен герой. Опасността от смъртта и яда от неизпълнения план, примесени с готини лафчета и особен дух на кръчмарски истории на принципа "Дай да си го премерим" правят сюжета още по-забавен. Със сигурност препоръчвам книжката, а и очаквам с нетърпение филма. За да се раз-или о-чаровам от Явор Гърдев. Към когото имам големи очаквания.

Има нещо гнило в Белгия

Поради емоционалната ми обвързаност с малката страна, днес бях наистина притеснен от една публикация в "Дневник". Белгия е пред разпад и това вече е притеснително. След безпрецедентната криза в страната след последните избори, както и след подадената оставка на премиера Льотерм.

Очевидно е,че са необходими множество компромиси от страна и на двете общности, но никой не иска да ги направи. Според мен има нещо много интересно във факта, че именно Белгия се явява пример за изчерпването на потенциала на една федерация. Това може да се обвърже с актуалните проблеми, които идват днес с новата постнационална ситуация.

Ако се потърсят причините в промяната на ролята на националната държава, то ми се струва, че бихме могли да открием само една част от причините. Несъмнено към тях трябва да прибавим и регионалните особености- неприкритата омраза на валонец към фламандец, респективно и обратното, както и стабилнато икономическо развитие на Фландрия в сравнение с франкофонската Валония. Отказът от съществуване заедно поставя множество въпроси пред ЕС и още се чудя защо Съюзът не е излязъл с позиция. А и какъв ще бъде статутът на Брюксел, който се явява център на съюза, ако не дай си Боже, държавата рухне?

Доста съм разтревожен,днешният Le soir твърди,че ще има среща при краля относно план за излизане от кризата. Не мога да си представя Европа без Белгия.Не...

Страстите кметски

Тази сутрин за съжаление на успях да стана и да гледам интервюто на кмета на София при неговия придворен Бареков. Малко съжалявам в момента. Какви неща е наговорил този човек!Мале,мила!Страховита история...Четете пълния вариант на интервюто тук. Преди малко чисто информативно, за да не страня от дневния ред на страната и за да не съм невежа при обсъждането му реших да опитам да разбера какво,аджеба,иска да каже този мъж. И не спира да ме изненадва с всяко свое умотворение. Когато го слушам или чета, се оказвам в една огромна конспирация, която цели личното му злепоставяне и като че ли всеки по цял ден крои планове как да прецака кмета и неговата партия. Днешният бисер е страхотен:

"Бойко Борисов: И сега продължава Миков да налива вода в тази мелница и ще го кажа с едно изречение – те подготвят ситуацията - БСП, ДПС, ето тази клика, ако се случи нещо с мен...

Водещ: Да, да ви убият.

Бойко Борисов:... да го препишат на евентуални конфликти в миналото. " В допълнение се посочва, че ако нещо такова му се случи, то само ако "Волен или Цветанов стане премиер,няма да съжалявам отгоре." Не искам да си представям ситуацията, защото ми се струва меко казано, абсурдна. А още по-абсурдното е,че този човек представлява най-рейтингуваната партия в момента. Има хора, които се идентифицират с идеите му и с вижданията му за света. Изключително съм афектиран. Все си мисля,че политиката е занимание за интелигентни и образовани граждани, които искат да променят своя живот. Тя е полето, в което признаваш правото на равностоен дебат в името на благото на народа. Със сигурност ми се струва, че това не се отнася за Бойко. Само се надявам до изборите да се случи чудо и да има реална политика, която да ми помогне да упражня конституционното си право. За мен със сигурност това не е кметът на София и партията му.

Thank you,Lenny!

Снощи той беше тук, посвири и си тръгна. Взриви ме и ме зареди с енергия и сила за следващите няколко седмици. Невероятен професионалист,невероятен музикант, изключително добре общуващ с публиката. Просто Лени Кравиц. Бях покорен от изпълнението му. Изпя всичко, което трябваше и накара цял стадион, макар и малък, да настръхне. При откровението му за изключителната публика и за 19-те години, които не са му стигнали да дойде тук, аз се почувствах невероятно и се запитах дали това е истина. Защото за мен,той е звезда. Той ме потопи в музиката си и усетих как за два часа аз бях някъде извън всекидневното и злободневно настояще и ме пренесе в другото, по-добро измерение. Без да звуча налудничаво и да ме смятате за луд, ще споделя, че на този концерт изпитах истинско удовлетворение от изкуството. А тов не ми се беше случвало отдавна.

Другото положително от концерта беше публиката. Нямаше изцепки, нямаше никакви лумпени, които да развалят настроението, а всеки си знаеше защо е отишъл и как да се забавлява. Браво!Така трябва да бъде.

И още веднъж-Благодаря ти, Лени!

За европейското (ми/ни) бъдеще

Честно казано не знам как да започна. Дали с откровенията, които напират у мен след поредната порция солено и горчиво, поднесени от Европейската комисия, дали с разочарованието си от без- безс-мисленото управление, на което ставаме свидетели в последните три години...не знам. Иска ми се да разкажа какво ми се случи преди няколко дни. Пътувах между Самоков и София и кротко изчаквах светването на зеления светофар, който в момента регулира движението между Горубляне и т.нар. столица. В този момент през прозореца на колата видях една възрастна дама да яде банан. Изяде го и изхвърли обелката му до себе си, мигар кошчето не беше на една крачка вляво от нея. Развиках се през прозореца на колата, на което тя не реагира. Дори не се помръдна.

Второ преживяване от седмицата. Към 23.10, си стоя на спирката на автобусите до Синьото кафе, в момента-строеж на метрото. В този момент занемях, когато видях един младеж да уринира зад спирката. Пикаеше. Насред тротоара. Вероятно съм консервативен и не приемам либералните пориви на младежите...,ама...все пак. Най-фрапиращото бе,че никой от т.нар. граждани не се възмути и не отиде да направи забележка на Манекен Пис.

Трети случай-слушам вчера сутринта радио. ( Поради трагичната липса на Димитър Павлов трябва да слушам "Витоша")....По въпросното радио сутрешната тема е "Как с голф двойка да имаме всяка провинциална девойка" или нещо от този сорт. Един от слушателите откровено каза-"Тука полицаите не ги ебават за нищо." И е абсолютно прав.
Защо трябва да се възмущаваме от Европа, която не ни оценявала усилията?Та,ние сме си го заслужили!Всичко, което ни казват и само се надявам час по скоро на ония главчовци да им дойде малко акъл в главата,щото иначе алтернативата е още по-плашеща-мутроподобния кмет.

Какво става???

Какво става с почистващите фирми в този град???Нищо не е почистено, контейнерите преливат, а боклуците се трупат и допълват и без това прелестната гледка от центъра на София. Вероятно "Чистота" е в отпуск.

Когато не съм в настроение...

Има дни, в които не върви, както твърди една досадна българска песен. Е,за мен днешният ден беше такъв. Не му тръгна някак и до вечерта не му се получи. Опитвах се да го ощипя и да му придам особен тласък,ама не.Не щя!Проблемът мисля че тръгна от сутрешния ми сблъсък с Гоце-Първанов и особеното напрежение, което почувствах от този шок. Както и да е-друга ми е сега идеята,за Гоце,малко по-късно.

Та исках да споделя за моят начин за разпускане, който и тази вечер не ми изневери. Сядам пред мандитопа (нали се сещаш-на Мандичев лаптопа) и разцъквам любимия си концерт. Андре Рио в "Роял Албърт Хол". Невероятен е!Ако не сте го гледали, горещо го препоръчвам, като особен акцент поставете върху Шостакович,2-ри валс.Няма да съжалявате.

В тази връзка ми се иска да поздравя Мария за концерта в събота. Благодаря сърдечно за емоцията, която ми достави и за блаженството, което изпитах от досега си с пианото и прелестно изглеждащата дама. Поклон пред таланта ти!

Сега очаквам италианците да бият. Обзаложил съм се на финал Германия-Италия и ако не се случи, ще загубя бая кинти. Forza Italia!