Понеделнишки приключения в НАП

Поради обективни причини тази сутрин имах досег със служителите на НАП. Имах нужда от удостоверение, което мога да получа само там и така се озовах пред дверите на данъчната служба. След кратко объркване и лутане между етажите щастлив се оказах пред необходимата ми стая и служители, които да ми помогнат да се справя със законовите процедури. Последва грубо изгонване от въпросната одая, заради липсата на номерче и след последвалото сдобиване с това номерче, застанах доволен и спокоен пред служителя Младенов. Последва справка от около 30 минути в данните на агенцията и грешно подготвен документ, който бе необходимо да подсетя г-н Младенов да поправи. Не искам да споменавам за прекалено учтивото му отношение към гражданина-т.е. мен и за острия поглед, който идеше да рече, че съм длъжен да се съобразявам с понеделнишкото лошо настроение на служителя. А отидох с толкова позитивна нагласа!Вместо това се сблъсках с негативизъм и укоряващ ме чичо. Сега се поразрових из чужди впечатления по повод въпросната агенция и се оказва, че моето е доста различно. Дано само в НАП "Оборище" да са зли и на мен да се е паднал лошият късмет при комуникацията. Че инак-жална ни майка...

Когато не съм в настроение...

Има дни, в които не върви, както твърди една досадна българска песен. Е,за мен днешният ден беше такъв. Не му тръгна някак и до вечерта не му се получи. Опитвах се да го ощипя и да му придам особен тласък,ама не.Не щя!Проблемът мисля че тръгна от сутрешния ми сблъсък с Гоце-Първанов и особеното напрежение, което почувствах от този шок. Както и да е-друга ми е сега идеята,за Гоце,малко по-късно.

Та исках да споделя за моят начин за разпускане, който и тази вечер не ми изневери. Сядам пред мандитопа (нали се сещаш-на Мандичев лаптопа) и разцъквам любимия си концерт. Андре Рио в "Роял Албърт Хол". Невероятен е!Ако не сте го гледали, горещо го препоръчвам, като особен акцент поставете върху Шостакович,2-ри валс.Няма да съжалявате.

В тази връзка ми се иска да поздравя Мария за концерта в събота. Благодаря сърдечно за емоцията, която ми достави и за блаженството, което изпитах от досега си с пианото и прелестно изглеждащата дама. Поклон пред таланта ти!

Сега очаквам италианците да бият. Обзаложил съм се на финал Германия-Италия и ако не се случи, ще загубя бая кинти. Forza Italia!

Да живее кметицата Арменкова!

Жива да ни е кметицата Пенка Арменкова!!!Нуждата от мрежата ме накара да се замисля къде бих могъл да я ползвам безплатно и какво!Щукна ми, че парк "Оборище" (Заимов,както го знам от малък) бе оборудван с безжична връзка и след доволно свършената работа, която ме бе накегнала, сега доволно се радвам на слънчицето и пиша в блогчето от парка. Кеф,дет'му се вика :)А като се замислиш във всяка нормална европейска столица парковете, оборудвани с въпросното приспособение хич не са рядкост,дори напротив. Ама Бате Бойко нали е ербап и си представям каква драма ще е ако трябва да пусне wi-fi в Борисовата градина...Какво да се прави-бедна работа.

Иначе нетът е перфектен!Добре, че гласувах за нея :)

Денят на славянската писменост

Макар и 12 без 15 все още е 24-ти май. Честито на всички,които празнуват и които смятат този ден за важен в някаква степен за себе си. Определено аз съм един от тях и изключително много харесвам денят на светите братя. Заради добрите спомени, които ми носи, заради пролетта и слънцето, което винаги ме грее ярко и майско на този ден и заради това,че съм социализиран в среда, където литературният и историческият канон е този на Ботев и Вазов,колкото и да не ми допада.

Днес прекарах странен ден. Не знам дали сте зяпали сутринта студиото на БНТ, посветено на празника. Дори и да не сте,вЕрвайте ми,не сте изпуснали кой знае какво. Ретро-стил от късните '80 години, телемостове от Варна,Пловдив,Благоевград и Русе и бравурен финал пред Народна. Постничко с дъх на Кеворк. Гледайки го си мислех следното-къде се губи връзката между мен и тези, които правят тази телевизия?Защо са решили, че могат да ми бъдат интересни с кадри като отпреди много години. А аз съм човек,който харесва този ден.Искаше ми се да включа телевизора на "муте"!И едни обширни разговори,напъвам се да кажа дебат, но не бяха дебати за отказа от четене, за влиянието на интернет, за младите, които предпочитатда седят в кафенета, вместо пред отворена книга и прочие щуротии. Много обичам мастити лели, които от позицията на чистия разум коментират и генерализират разни изводи, които в доста случаи не са много верни, да не кажа хич.

Четенето не е за всеки. И не бива да бъде за всеки. Мисля си,че изборът е личен и всеки може да прецени добре дали иска да отвори Достоевски или не. Чета книги, които ме грабват от първото изречение-да ме прощава Керуак, не харесвам Куельо и се дразня на тези, които влизат в книжарница, за да купят нещо, което са видели по телевизията. И не мога да разбера защо трябва да се противопоставят интернет и четенето на книги. А из нета се въртят разни пледоарии с цитати на Вазов и отвращение от различните форми на комуникация като icq i skype.Хайде,моля,моля!Рекламирането е слабо и си мисля,че през мрежата може да се направи много, за да се популяризира четенето и оценката на действителността-аферим на Георги Тенев за тезата, че четенето е медия!

Седим си днес с Невена

Днес се случи,че цял ден си седяхме с Невенка в Народна библиотека и четяхме разни неща. По едно време пихме кафенце, после обядвахме в стола на Ректората, към 16 имахме следобедна кола и така денят си мина. Честно казано,доволен съм от работата си,която свърших днес, защото съм способен и повече лигня и отпускане. Хубаво де,ама след този дълъъъъг ден, дойде моментът за прибиране у дома. Времето беше прекрасно,слънцето топло ме галеше, а разпичилите се моми сгряваха измръзналата ми душица :) И така,вървейки по "Оборище" и си мислех- защо, АДЖЕБА, няма с кого да се поцелувам след толкоз тежък ден...Не стига,че въображението на жълтата преса ми е взело всичко,ами и нещо личният живот го няма никакъв. Не стига,че лелите от библиотеката цял ден ме оставят сам в 6-та читалня, ами и след тях си диря усърдно кой да повърви до мен до вкъщи.
Мисълта, която ме крепи е,че след около месец ще се отдам на такъв промискуитет,че няма да му се вижда краят...Сериозно говоря!

Цитираха ме по БНТ

Хехе!
Доста съм горд от себе си!Преди малко цитираха постинга ми за личните данни в централните новини по БНТ. Което означава,че има смисъл от блоговете. И че трябва да си го водя по-редовно...

Нещо като за Великден

Честито Възкресение!Дано бъдем по-добри и благословени в следващата година!Само така ще докажем, че не случайно Той е умрял на кръста заради греховете ни.
Тази седмица се почувствах изключително грешен. В библейския смисъл на думата. Усетих нужда да вляза в църква и да запаля свещ. Да постоя малко вътре и да погледам пламъка, който топи восъка в пръстта.
Много мислех и след всичко, което ми се случи през последната година ми се струва,че имам нужда от изпразване-емоциално преди всичко. Чувството за умора ми тежи доста дълго време и единствено нещо категорично ново и разтърсващо ще ме извади от дупчицата, която сам съм си изкопал. И от която не искам да излизам, защото светът е врждебен. А той наистина ми се струва такъв. Вчера на изпита по английски откраднаха парите на колегата до мен. Момичето умря на мъка. Дано да е за добро,както се казва.
В някои моменти усещам като да се побърквам. Живея си в един особен мой свят, в който си имам всичко и който понякога доста ме потиска. Но се въртя в един кръг с хора, със задължения, с барове. Даже и един и същ алкохол си поръчвам навсякъде. Син Absolut, голям. Водка с утеха, както пее едрогърдата. А вече и Music Idol не ме развлича както преди. Особено след като Нора излезе секс-машина( не че не и го пише на челото). Нямам нищо против, ама аз предпочитам по-скромни момичета. Ама пък си я бива.
Май доста мисли ми се въртята из главата. Не съм особено структуриран. Хайде, че книгата за ДС ме чЕка.

Румънско

Преди време прекарах уикенд в Румъния. Никога не бях ходил там и честно казано имах интерес да разбера как точно изглежда тази страна; какво е от другата страна на Дунава-изобщо, тръгвайки у мен се преплиташе едно чисто познавателно любопитство с друг, ценностно натоварен възглед. Историко-географският ми интерес бе провокиран от факта, че знанията ми за северния съсед се ограничаваха с мамалига с пръжки, Мамая, делтата на Дунав и Карпатите, убийството на Чаушеску по телевизията, кръчмата на Странджата и най-елементарното представяне на това къде точно и с кого граничи тази държава.
От друга страна, бях излизайки от София се замислих върху чисто рационалните ми очаквания към Румъния. От познанството си с румънци съм разбрал,че не се отличават с някаква кой знае каква широта на духа и мисленето,дори напротив-характерните балкански черти си ги имат и ги проявяват точно по начина, покойто ги проявяваме и ние. Без да генерализирам, разбира се. Абе,с една дума- имах хипотеза,че са селяни от балкански тип, които поради една или друга историческа причина са теглили печелившата клечка при чопа. Tова от своя страна им е дало определено самочувствие, което не мисля, че е оправдано.
Така достигнах до Букурещ,който на пръв поглед ме впечатли единствено с плана си-ако мога да поясня-градът има план и е развиван по този план. Сравнението със София е излишно.
Прави впечатление,че страната е като че ли разполовена на две-до Карпатите се е ширнало огромно поле, а след това пред теб се разгръща един масив от отвесни скали,които откровено казано плашат. Покрай пътя се показват малки селца, които са застинали в началото на 20 век-струваше ми се,че след Първата Световна Война тук не е построено нищо ново- не знам дали това е за добро или за лошо. Но откровено пасторалният характер на страната като че ли е дала отражение и върху жителите- комбинацията от анцуг с бомбе ме впечатли искрено-чак ми се прииска и аз да поднося такъв ансамбъл J Не се шегувам-може и да е удобно...
С подобни мисли продължих по пътя към замъка „Бран”-по-известен като замъка на Дракула. ( не искам да споменавам колко ми се пикаеше по пътя,ама пусто пийнах кафенце и веднага ми се приходи до тоалетна,което донякъде ме напрегна в истинския смисъл на думата). Но, да се върна към своето пътеписание. Пристигнахме в замъка, който е започнал да съществува като дървено укрепление,по-късно превърнато в ловна резиденция на родата на Вампирчето, а в близко минало-разбирай 20 век е бил лятна резиденция на кралица Мария-същата Мара,направила двореца в Балчик. В подножието му има типичен пазар за сувенири,тип „Илиянци” от лошите му времена-селяния до шия! Колкото до самото шатенце-малко и спретнато,приятна гледка от 60метровата скала и много вятър ;)
Последва мястото,което най-много ме впечатли-Рашнов! Средновековен замък,съхранен с къщите и автентичната атмосфера буквално от 12-14 век! Жестоко беше!Малки къщури, крепостна стена, зловещ вятър, който караше прозорците стряскащо да поскърцват и едно разпятие, висящо от стената на една стена. Като допълнение, мога да добавя клетката за мъчения и висящите гривни за ръчички,отново с цел измъчване. Не бих живял в подобно място...
Моето пътешествие продължи с едно типично буржоазно градче беше Брашов. Тул видях разполовяването на страната. До Карпатите огромна равнина и лек балкански пейзаж, след което-подредени по австрийски сгради, площад-кръгъл-тип „пазарен”,катедралата, кметството. Нямам думи! Действително бях изумен за това как е подредена тази страна и изумлението ми дойде след като видях Брашов.
За да продължа с разказа трябва да обясня за приятното зимно хотелче,в което бяхме настанени. Борове,сняг,ауууу!Приказно беше!Приказно! Единственият проблем беше комуникацията между мен и обслужващият персонал. Язък ми за езиците,които владея, които в никакъв случай не ми помогнаха. Честно казано това малко развали,съвсем малко,впечатлението ми от румънско.
Стигнахме до Синая,където за малко бях екскурзовод (хехе) и невероятния дворец на Хохенцолерн-Зигмаринген (що за име,бонже). Колкото до Букурещ-като изключим централната част-дълбока балканска дупка.Но в центъра е приятно. И най-важното-градът е с план! Архитектурата е запазена от началото на 20ти век, а улиците леко имитират парижките. Не искам да споменавам за огромното сдание на Парламента, което напомня за изродските способи на социалистическата държава. Втората по големина сграда в света след Пентагона! И булевард,който трябва да приютява партийните функционери. Като добавим и 90-те метра под земята, ми се струва, че цената, която са платили повечето бивши социалистически държави е огромна. Демонстрацията на сила, власт, мощ над поданиците ми се струва абсолютно ненужна щом като си взел толкова много от тях.
Румъния е доста сходна с България. Наистина. И като външен вид, и като усещане. Струва ми се,че бихме имали много взаимна изгода помежду си ако повече си общуваме. И поречието на Дунава ще спечели, а и ломчани ;)

Relax!take it eeeeeeaaaaasyyyy!

Днес приключих с предпоследната сесия като бакалавър. След определено количество срам,който не е регулатор,ама ме натискаше и притискаше цели два дни, взех и последния изпит. Освен това си изчислих и успеха и ако всичко върви нормално,може и да го добутам до писане на дипломна,което не заслужавам-имайки предвид мързела си...
Но,засега не ми пука!Целеположих и сега съм в процес на изработване на великия разказ за себе си,който да оправдае целта. Някак съм в неопределено състояние,което ме вкарва в конфликт с другарите ми,заради нежеланието ми да пия по много и да окъснявам из софийските кръчми :)
Хороскопът ми си го бива в последните дни!Този Бог,гуру на моето съществуване-Емил Лещански-предрича засега все благини,цветя и рози по пътя ми :)))И за да не изневеря на заглавието искам да споделя какво ще правя след пет минути-мммм-ще се излежавам в мекото си легло и ще пия успокоителния си чай!Искам да избегна повторно пъшествие до болница "Св.Наум",на 4-ти км!

Hasta la vista,Kat!

Кат тръгва за Испания. Мъчно ми е,защото няма да я виждам много дълго време. Ще ми липсва уникалното й чувство за хумор и нагласа към света. Определено тя е един от цветните хора, които познавам. Ама тя пак ще си е такава, когато се видим пак. А и си мисля и за всички приятни неща, които съм сигурен, че ще й се случат и съм по-спокоен. Академичният обмен е едно от нещата, за които си мисля, че всеки един трябва да изпита, за да се почувства Еразъм :)Толкова е хубаво да пътуваш и общуваш със свежи хора! Затова!Кате-НЕ внимавай с фиестите, сангрията и останалите съблазни, до които ще имаш пряк достъп! Вложи си кинтите в пътувания и няма да съжаляваш!Това е първокласен съвет от Мандичев. Мисли ли си и за нас,пиши веднага щом можеш!Не мога да забравя,че първият си мейл,който получих в Bruxelles беше от теб. Така добре ми стана-в момент,когато имах нужда от другарчетата си :)
Е,какво друго да ти пожелая...забавлявай се-много добре знаеш как да го направиш весело!Аз ще се постарая оттук да те правя съпричастна към случващото се с нас!
Muchos besos!

Нещо,което ме кара да мисля

Днес чух една песничка, която отдавна не бях слушал,но която изключително много ме разтърси. Поствам текста и линк към едно,меко казано,неуместно клипче ;)

Безсъние

Пропадах някъде, но всичко беше истинско

- страха от удара, очакването, сблъсъка.

А после кацнах върху мислите

и тръгнах по света, нарамил кръста си.

Като медал върху ревера сив на времето

оглеждах от високо всички улици.

И виждах рицарите, стъпили във стремето

на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие

започнах да разпитвам плахо хората:

къде започва пътя към надеждата и

свършва кръстопътя на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите

и се събудих гол от писъка на вятъра.

Моторен шум потъваше във ехото

със рокерите, тръгнали нанякъде.

Със рокерите, тръгнали нанякъде

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие

започнах да разпитвам плахо хората:

къде започва пътя към надеждата

и свършва кръстопътя на умората?

А Дон Кихот прегърнал смело чашата

във кръчмата спореше със неверници,

които го закачаха от масите,

че днес дори в музея няма мелници.

Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде. Пропадах, въртях се във доспехите и се събудих от писъка на вятъра. Моторен шум потъваше във ехото със рокерите, тръгнали нанякъде.

Go down,Moses!

Дали заради Орхан Памук, дали заради зимата, дали пък просто заради отекващото -тутуфтутуф,тутуфтутуф..., днес в съзнанието ми изскочиха хиляди миризми и усещания,които бях оставил в детската си чувственост. Първичната радост от пътуването с влак, съчетана с аромата на застоял български влак ме върнаха с мноооогггоооооо години назад и се замислих за нещата, които оставяме зад гърба си. И после безвъзвратно забравяме. Отдавна не бях пътувал с влак до Благоевград. Този уикенд го направих и се усетих странно чужд на ситуацията. Нямах онова търпение, с което се потапях в равното движение, а напротив- в един миг загубих търпение и излязох от купето. Ако пушех,щях да запаля. Загубил ли съм този тип мислене или далечността идва от порастналостта. Не знам дали съм се развил в някаква посока, но със сигурност приятната емоция от дългото пътуване по пътя, се е притъпила. Кое бе различното този път?Аз съм аз, но другите вече не са те. Мамка ѝ на алиенацията! Не ме кефи! Искам да съм част от общност!Не студентска, не професионална, а приятелска, интимна общност! Дали някой ме разбра?Дано..., защото иначе ще го пратя с БДЖ до Тутракан :)

Значимите други II

Както споменах вече,задължително в живота на всеки един има определен кръг от хора,които оказват впечатляващо влияние върху теб. Е,да,но мисля, че има различен тип общуване и в него имаш нужда от различен тип индивиди. Много се радвам,че случайността,съдбата или провидението ме е срещало с най-различни хора. В момента ми се иска да поговоря за колегите си в Софийския Университет. Изключително ги уважавам и се радвам,че попаднах точно на тези хора, в точно този момент от живота си.

Както виждате, това са Кат и Невена. Такива чисти души няма или поне аз не познавам. Много съм им благодарен за всичко,което са направили за мен, а именно-винаги са ме насърчавали да бъда много естествен и непосредствен. Рядко съм притеснен от общуването си с тях,което ги прави особено приятни събеседници.

Непознатите физиономии са на другарката Славчева и другарката Вероника. Част от дружината на веселите и същевременно с това доста умнички моми. Безкрайно търпеливи и добри с мен,само ще помоля Цвети да опита да говори маааалко по-тихо :))

Мария си я спомням от 10-ти клас,когато играхме някакъв мач с ФЕГ. Няма как да е иначе-висока,руса мома :) Та,няколко години по-късно се озовахме в един курс. Освен,че е красавица,Мара си е доста рефлексивна-понякога ме изумява с адекватните си реакции и с наличието на позиция по важни,житейски проблеми. Много я харесвам именно заради това,че мисли доста,а че мненията ни съвпадат е само бегъл детайл към описанието:)

Тази весела,полу-пияна компания,представя едни весели другари, с които ми е особено приятно да се наливам!Значимите ми други по чашка,дет' се вика :)Още едни от тези,без които нямаше да съм същия!

Малко за мен

Пускайки google, открих нещо доста забавно!

Цъкни тук.