Подмяната

Да,става дума за последния филм на Анджелина, който гледах преди малко. Доста време му се точих и не съжалявам изобщо. Историята е следната: 1928 г., единственият син на самотна майка е отвлечен. Тя подава молба за издирване в полицията, която след около 5 месеца й връща момченце, което не е нейното. Въпреки отказите й да го вземе, под натиск на полицейския началник тя приютява детето. Следват множество доказателства, подкрепящи майчиното чувство и още по-настойчивото настояване на полицията, че именно това е търсеното дете. Нещата стигат до момента, в който майката е вкарана насилствено в лудница, за да потвърди лъжата на полицията. Няма да разказвам повече, но в края справедливосттта тържествува, макар и горчиво.

Идеята ми за това т.нар. ревю е следната: филмът е за ресурсът на властта, който се използва с повод и без повод; за човешките емоции, които не могат да бъдат контролирани, когато става дума за връзката между майка и нейното дете и в крайна сметка за общото задължение да искаме справедливост и да отстояваме правата си, когато е най-тежко. "Никога не започвай бой,завършвай го."-това учеше Анджелина своя син. Колкото и патетично и клиширано да звучи. Гледайте го!