Gangsta,gangsta

Много харесвам музиката. Всякакъв жанр – забавлявам се задоволително в различен тип заведения и няма да бъда честен ако кажа, че имам проблем с някой тип музика – дори чалга приемам, в определени рамки на естетичното. Ето защо приех с голямо вълнение избирането за депутат на Маниака а.к.а.- Тодор Йосифов. Много се зарадвах! Рапът е музика, която се е превърнала в символ. В нея са съсредоточени множество теми – бунт срещу социалната несправедливост; ясно изразяване на позиция към властта; няма сълзливи моменти, неосъществена любов и т.н. Огрубено – рапът е музика, която дава възможност да се видят различни типове отношения между индивидите. А изпълнителите на рап имат критичен поглед върху конкретни проблеми. Какво по-хубаво от това! Посочете ми един депутат от последните 3-4 парламента, който на 20 години е светоусещал света по този начин!

За да не бъда голословен, ми се ще да представя най-популярната песен на Маниака - Gangsta,gangstа. Още в самото начало припевът насочва вниманието към индивидуалния човешки избор. «Искаш ли да си Gangsta, gangsta/Можеш ли да си Gangsta Gangsta /Трябва ли да си Gangsta Gangsta”.
Лирическият герой застава и конкретно се обръща към слушателите с характерен постмодернистки избор – разпадането на индивидуалното и поставянето пред възможността за избор е ключов мотив в песента и стиха. Искам,мога,трябва – това не са глаголи, които препращат към някакво конкретно действие, а по-скоро насочват вниманието към тялото, душата. Реторичността в питането започва да рисува картина на критичност, рефлексия към настоящето и средата, която заобикаля Аз-а.
Продължаваме по-нататък – първият куплет оформя света, в който се намира героят. От една страна – „Дават ми клипа дори по MTV”, а от друга – „Когато ме чуе по ММ Телевизия,/Римите ми се пеят от Тракия до Мизия!”. Ясно се вижда опозицията родно-чуждо, познато от най-добрите образци на българската поезия. Ще посоча ботевият георй от „На прощаване”, който се е обърнал към „тази тежка чужбина”; яворовите заточеници. Героят на Маниака обаче, действа в друг контекст. Популярната култура, видяна в ММ и MTV насочва погледа към мотива на постмодерното, вече заявен в началото. Противопоставянето на своето - ММ телевизия, и чуждото МТV, препраща към размисли за отношението между познатото и непознатото; обживяното свое и тайнственото чуждо.
Още по-значим факт е всеобхватността на пространството. Римите не познават граници. Те са от Тракия до Мизия. Няма физическа граница. България е тук и сега. Няма го ретроградния романтичен мотив от българската история за претенция към Македония. Живеем в настоящето. Ние сме в Тракия и Мизия. Живеем в България.
Вторият куплет затвърждава активната гражданска и личностна позиция на героя. Той е всеки един от нас – „Минавам тротоара/ Влизам аз във бараа-/Яки пачки в портмонетоо /И печки в сепаретооо” . Тук се намесва и политическата визия за света. „Нии сме тарикати ,не агенти от ЩАЗИ”, което някои от Вас биха отнесли вероятно към популярен Алеков герой, но аз бих интерпретирал по друг начин. Песента е писана през 2001-ва година. Малко след икономическата виденова криза, по времето на правителството на Иван Костов – което разбираме от следващия куплет, в който е спомената акция „Комар”. Героят е демократ, в българския смисъл на думата, а „тарикат’ е проста дума, която има подходящия брой срички, за да се запази стихотворната стъпка.
Мотивът за постмодерното продължава до края на песента. Героят се е сблъскал с монопола на единствения тогава мобилен оператор и можем да предположим, че плаща високи сметки. „С 088 ми започва GSM-a”, което би могло да се тълкува като протест срещу липсата на конкуренция в този бранш. Гражданите все още са принудени да ползват един оператор, а ЕС е далечна перспектива.
Бунтът – харатерен за рап музиката- е предаден в последните строфи. „БМВ-то е колата/С патлака във ръката”. Можем да предположим, че всевиждащата власт е поставила героя в ситуация на собствено справяне със света. Тя не го защитава и пази, а той трябва да вземе нещата в свои ръце.

Толкоз. Посредствеността май става легитимна. Ай сиктир!