Дръж се борче,идва скиорче!

На стари години реших да се уча да карам ски!Не че е много похвално да съм чакал бая време,за да се реша на таз стъпка,ама все пак-меракът е важен:)

И така днес за първи път се качих върху двете дъски и се опитах да се понеса по необятната писта. Около мен фучаха скиори и бордисти,а ний с Невена се потяхме да се пуснем за секунди и след това около 20 минути да се качим пак.Ех,че беше весело!Ако Ронката не е толкова търпелива и добра с таз лузърите,не знам как щях да издържа. Аз,честно казано,не бих бил толкова спокоен с двама нефелни скиора...

Обаче-щом се качиш горе,всичко е възможно!Справка-Мандичев,който вече пада и става,пуска се и прави рало,а вече е напред и със завоите :) Исках да споделя какъв кеф изживях!Отдавна не ми се беше случвало да съм толкова доволен от себе си:) А за отпадналото напрежение след цял ден под върха няма какво да говорим.

Т.е.-взимайте дъски,ски или найлони и хайде на планина :)

P.S. Снимката не е моя!И по-добре...