Продаде акциите си в Мола

Тази седмица бях поставен в позиция, която не ми е много удобна. Наложи ми се 3 (три) пъти да защитавам сериала “Стъклен дом”. Да, симпатизирам му и да, следя го. Обръщам му внимание, защото имам определено мнение за него, а и защото ми се струва нормално да взема отношение за културен продукт, който занимава съзнанието ми от няколко месеца.
Спомням си първата сцена в първия епизод : приглушеното осветление на Военния клуб, Емануела, копираща Катрин-Зита Джоунс и убийството на майор Деянов-символичен акт...В момента не знам точно кое от трите привлече вниманието ми, но беше ефектно. Прибавяме скъп декор, изключително добър-поне за мен-начин на снимане-и хоп!получаваме достатъчен рейтинг и анонс за “Продуктово позициониране”. Казвам всичко това, защото си спомням “Дунав мост”...спомням си и “Хотел България”...както и “Забранена любов”. И трите сериала лъхаха на клишета. Къде от времето на кризата, къде от липсата на сценарен екип. В момента “Стъклен дом” внася нещо много свежо: желание за модерност. Струва ми се важно да се спомене и контекстът и жанрът, в който е направен. Защото това са протестите на бг-мамите; засиленото потребление в голям търговски център; отвличания...Освен това, сериалите са жанр, който сам по себе си трябва да обхване няколко линии. А тук те са налице: има криминален елемент; тийнейджърски сюжет, любовна драма...
Диалогът е на моменти тромав, според мен има двама-трима добри актьори, но сериалът изглежда модерно. И най-важното според мен: ценното на този сериал е,че не се вглежда в соца. А на мен лично ми писна да гледам физиономии, с които е расла майка ми. Социални драми, работнически колективи, ДС-хайде, достатъчно. Колкото и неумело да пресъздава случващото се, “Стъклен дом” има някакви обективни характеристики на пост-соц, да не кажа евро-настоящето. Ето затова ми харесва. И го препоръчвам. Дори и само за обща култура ☺

Със тишина са надарени мъртвите, а живите с мълчание

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9639&Level=1

Една седмица по-късно

Е,ето че една седмица си мина като стой-та гледай. Пристигнах в този прелестен град Будапеща и даже вече се поустанових. Учебната година почти започна и доста работа ме чака. Да видим докъде ще го докараме :).
Щастлив обитател съм на стая номер 734. Първо бях в 606, но поради причини засягащи личното ми пространство, взех, та поисках смяна. Преди прозорецът ми гледаше точно към коридора на асансьора, което си беше доста притеснително, особено ако се разхождаш по долно бельо. Та, в крайна сметка, от снощи се радвам на частно, такова,каквото съм си го представял. Имам хубава гледка към града и разни умилителни панелки. Социализмът си е социализъм. Навсякъде. От Ванкувър до Владивосток.
Иначе в стаята си имам перде, бюро, две етажерки, табло за бележки, легло, нощно шкафче, гардероб и няколко лАвици или лавИци за дрехи. В момента се опитвам да открия начин да си залепя разни неща по стената,обаче днес в ИКЕА не можах да намеря онези гумени неща за стената. Ще продължа да търся. Като казах ИКЕА, та се сетих. Общежитието се намира на две ИКАРУС-ни спирки от ИКЕА и два мола- Arkad и Sugar. Лично аз предпочитам Arkad. Има NewYorker :P. ИКЕА-та обаче си я бива. Днес загубих два часа в зяпане на безумни неща- като почнеш от чаршафи, столове и стигнеш до свещи и кактуси. Купих си закачалки, че роклите седяха така :). Купих си и две плюшени патки за разкош. А и да ми стане малко веселичко в стаята, докато си окача боклуците по стената.
Унито - доста добро. Организацията е перфектна, мотивацията ми стана още по-силна, а от наУчна гледна точка е нещо, с което никога досега не съм се сблъсквал. До момента не сме имали нещо конкретно, като изключим Academic writing, та чакам следващата седмица, за да стане вече съвсем като училище. Системата е американска-рейтинги,оценяване, клубове, отношение...Доста ми допада, ако трябва да бъда честен.
Иначе-цяла Източна Европа е тук. И бившия соц лагер. И целия Съветски съюз. И тук-таме някой от US. Много ми е забавно. Като че ли засега се държа в славянската част на континента. Или както се изрази Лукаш от Словакия-"Мислех,че ще е Централен Европейски, а не Централен Славянски университет!".
След малко отивам на обиколка из града. И шоколаден фестивал. Кой завидя?

Яка тупалка,яка щракалка

От няколко дни една мисъл ме гнети. Дотолкова, че да не мога да си я избия от главата. Поради безбройните ми морски приключения, в главата ми от известно време буквално се загнезди текстът на поредния поп-фолк хит. Песента "Тупалка" на Илиян искрено ме забавляваше преди да гледам видеото към нея. В него има нещо много особено. И от дни се опитвам да разшифровам културните кодове, които има там. Тези кодове, заедно с текста формират специфичен дискурс, който ме кара да мисля дълго над поставения проблем.
Клипчето започва с плажна сцена и продавач на царевици, към когото се приближава доста атрактивна мулатка. Камерата бавно приближава момчето, което държи книга, отстрани до него на маса е поставена тенджера със залепен лист хартия и изписано на него " Царевица". Продавачът съсредоточено чете. Ето тук идва моят проблем - книгата е "Капиталът" на Карл Маркс?!?! Защо е избрана именно тази книга? Каква е връзката й с по-нататъшното развитие на текста? Могат ли да се обвържат анализите, направени от Маркс по някакъв начин с текста на тази песен? Пари-стока-пари прим. Известната максима, очертана от немския философ мога хипотетично да прикача към царевицата и нейното предлагане. Но каква е ролята на "яката тупалка-яка щракалка" в процеса на личното себевъзпроизвеждане посредством труда...Въпросите, които ми идват на ум са доста и не знам дали има смисъл да ги изреждам точно в момента. По-скоро бих предпочел да разгърна тези свои размисли.
Трябва да кажа още в началото, че клипът е решен бинарно. От една страна, на цветен фон се разиграва един сюжет, в който певецът реди римите, а около него танцуват различни момичета по банкси, а от друга - с черно-бели цветове продавачът на царевица-читател на Маркс зяпа разхождащи се по плажове девици, които срамежливо предизвикват погледите му.
В този момент зрителят започва да чува есенцията, а именно текстът. Става дума очевидно за лирическа героиня, която предизвиква завист у жените, заради красотата си и същевременно погледите на мъжете са насочени към нея, пак заради тази обективна даденост. "Ставаш и танцуваш,мръсно флиртуваш и от мойта чаша пиеш сега.
Даваш ли не даваш,ах че мръсница явно обичаш тази игра." Илюстрацията на този лиричен фон са четири момичета, пиещи, според мен, коктейл. Може и да е водичка. Нямам представа. Но личната ми асоциативна верига налага да мисля, че това е коктейл. Басейнът, плажът, гонещите се, ухажващи се момчета и момичета, ми говорят само и единствено, че сцената вероятно се разиграва в късния следобед, малко преди да залезе слънцето. Подготвени от горещите ритми и предизвикателен текст, се достига до припева. " Ти си яка тупалка, ти си яка щракалка." Не искам да забравяме, че тръгнахме от Маркс и "Капиталът", преминахме през царевицата (вероятно фалически символ), после танцуващите момичета и достигаме до изключителната стихотворна стъпка - тупалка-щракалка.(Тук искам да направим сравнение с летва-клетва и първа сцена-прелъстена.)
Признавам,че съм доста объркан. Опитвам се да открия смисъл в единното цяло, но все още не успявам. Достигаме до втората смислова част. Преходът е осъществен с театрално захвърляне на книгата от страна на царевичаря и преминаваща покрай него феерична богиня. " Гледаш и дразниш,пълниш и празниш,и от мойта чаша пиеш сега.
Даваш ли не даваш,ах че мръсница явно обичаш тази игра." Подчертавам - гледаш и дразниш,пълниш и празниш. Дали аз съм прекалено ненаясно или тези думи разкриват открито сексуално желание. Ако мога да бъда малко по-конкретен - сексуалният обект умело флиртува,предизвиква интерес у героя, следователно се стига до еректирало състояние и впоследствие еякулация. Сигурно огрубявам нещата, но аз виждам това. Съгласен съм да обсъдим с всеки различни гледни точки относно цялостната композиция. ю
И за да затвори рамката, клипът завършва, обединявайки двата сюжета. "Цветният" певец и "черно-белият" продавач сядат заедно около тенджерата и четат две книги. Очаквате Енгелс? Уви, не! Чехов...Антон Павлович Чехов. "Остави, не му казвай. Нека станем тримата да играем карти" - произнася певецът, очевидно цитиращ пасаж от руския драматург и писател. Връщам отново - царевица,"Капиталът", Маркс, тупалка-щракалка, пълниш и празниш, плаж, питиета. Определено срещам затруднения при разбирането си на този културен продукт и имам нужда от помощ. Моля, искам да разбера смисъла на това, което ми казва Илиян!

Gangsta,gangsta

Много харесвам музиката. Всякакъв жанр – забавлявам се задоволително в различен тип заведения и няма да бъда честен ако кажа, че имам проблем с някой тип музика – дори чалга приемам, в определени рамки на естетичното. Ето защо приех с голямо вълнение избирането за депутат на Маниака а.к.а.- Тодор Йосифов. Много се зарадвах! Рапът е музика, която се е превърнала в символ. В нея са съсредоточени множество теми – бунт срещу социалната несправедливост; ясно изразяване на позиция към властта; няма сълзливи моменти, неосъществена любов и т.н. Огрубено – рапът е музика, която дава възможност да се видят различни типове отношения между индивидите. А изпълнителите на рап имат критичен поглед върху конкретни проблеми. Какво по-хубаво от това! Посочете ми един депутат от последните 3-4 парламента, който на 20 години е светоусещал света по този начин!

За да не бъда голословен, ми се ще да представя най-популярната песен на Маниака - Gangsta,gangstа. Още в самото начало припевът насочва вниманието към индивидуалния човешки избор. «Искаш ли да си Gangsta, gangsta/Можеш ли да си Gangsta Gangsta /Трябва ли да си Gangsta Gangsta”.
Лирическият герой застава и конкретно се обръща към слушателите с характерен постмодернистки избор – разпадането на индивидуалното и поставянето пред възможността за избор е ключов мотив в песента и стиха. Искам,мога,трябва – това не са глаголи, които препращат към някакво конкретно действие, а по-скоро насочват вниманието към тялото, душата. Реторичността в питането започва да рисува картина на критичност, рефлексия към настоящето и средата, която заобикаля Аз-а.
Продължаваме по-нататък – първият куплет оформя света, в който се намира героят. От една страна – „Дават ми клипа дори по MTV”, а от друга – „Когато ме чуе по ММ Телевизия,/Римите ми се пеят от Тракия до Мизия!”. Ясно се вижда опозицията родно-чуждо, познато от най-добрите образци на българската поезия. Ще посоча ботевият георй от „На прощаване”, който се е обърнал към „тази тежка чужбина”; яворовите заточеници. Героят на Маниака обаче, действа в друг контекст. Популярната култура, видяна в ММ и MTV насочва погледа към мотива на постмодерното, вече заявен в началото. Противопоставянето на своето - ММ телевизия, и чуждото МТV, препраща към размисли за отношението между познатото и непознатото; обживяното свое и тайнственото чуждо.
Още по-значим факт е всеобхватността на пространството. Римите не познават граници. Те са от Тракия до Мизия. Няма физическа граница. България е тук и сега. Няма го ретроградния романтичен мотив от българската история за претенция към Македония. Живеем в настоящето. Ние сме в Тракия и Мизия. Живеем в България.
Вторият куплет затвърждава активната гражданска и личностна позиция на героя. Той е всеки един от нас – „Минавам тротоара/ Влизам аз във бараа-/Яки пачки в портмонетоо /И печки в сепаретооо” . Тук се намесва и политическата визия за света. „Нии сме тарикати ,не агенти от ЩАЗИ”, което някои от Вас биха отнесли вероятно към популярен Алеков герой, но аз бих интерпретирал по друг начин. Песента е писана през 2001-ва година. Малко след икономическата виденова криза, по времето на правителството на Иван Костов – което разбираме от следващия куплет, в който е спомената акция „Комар”. Героят е демократ, в българския смисъл на думата, а „тарикат’ е проста дума, която има подходящия брой срички, за да се запази стихотворната стъпка.
Мотивът за постмодерното продължава до края на песента. Героят се е сблъскал с монопола на единствения тогава мобилен оператор и можем да предположим, че плаща високи сметки. „С 088 ми започва GSM-a”, което би могло да се тълкува като протест срещу липсата на конкуренция в този бранш. Гражданите все още са принудени да ползват един оператор, а ЕС е далечна перспектива.
Бунтът – харатерен за рап музиката- е предаден в последните строфи. „БМВ-то е колата/С патлака във ръката”. Можем да предположим, че всевиждащата власт е поставила героя в ситуация на собствено справяне със света. Тя не го защитава и пази, а той трябва да вземе нещата в свои ръце.

Толкоз. Посредствеността май става легитимна. Ай сиктир!

Имам кратка молба

Тази седмица няколко пъти започвам да пиша и всеки път се отказвам. Стандартните оправдания за липса на време, които най-често са замяна на думата „мързел”, стават все по-несъстоятелни. Ето защо ми се иска да изкажа всичко, което ми се върти в главата днес.

За първи път се обръщам към приятелите си с молба от подобен тип. И го правя, защото се интересувам от бъдещето на тази държава, колкото и клиширано да звучи. Защото смятам, че демокрацията е най-правилната и най-добрата система за управление на една държава. А последните седмици около себе си виждам много неща, които ме карат да се притеснявам за тази демокрация. Двата месеца кампания ми показаха, че популисткото говорене и липсата на адекватна посока на политическо действие, все повече набират сила и привърженици. Все си мисля, че около себе си имам хора, които могат да осмислят случващото се и да направят нещо, за да не се случват подобни неща. Струва ми се, че само ние можем да променим средата около себе си и механизмът за това е гласуването.

Гласувайте! Моля Ви!

Гласувайте, за да има повече гласове на млади, активни, действащи хора. При цялото ми уважение към свършеното от хората над 65, при цялото ми неразбиране на мотива да продадеш гласа си, при всичката ми погнуса от организирания по какъвто и да е метод вот. Няма друг начин, освен гласното изразяване на волята. Мълчанието не е злато. Мълчанието в деня на избори е повод за презрително отношение. Мисля, че всеки един от Вас се възмущава от това, че не може да измине 300 км за по-малко от 6 часа; че всеки един от Вас всеки ден търпи административни пречки; че всеки един от Вас иска да вижда бъдеще в собствената си страна; че всеки един от Вас вижда всекидневната простотия, която ни е ЗАГрадила.

Хайде, гласувайте, за да не се намесвам аз. Имам си по-важна работа и искам да дам право на свестни, умни, честни, знаещи, некорумпирани хора да се занимават с магистралите и земеделието; с образование и околна среда. Нали? Разбрахме ли се? Утре, 5-ти юли, всеки по секцийката си. Защото наистина не ми се иска аз да се занимавам с всичко J